Слейд се отърси от мрачните си мисли и решително се запъти към кабинета на Рик. Имаше основания да смята, че каквото и да са дискутирали Елизабет и баща му, разговорът им трябва отдавна да е приключил. Можеше само да се надява, че Рик не е успял да я убеди да се омъжи за него. Почти не се съмняваше, че са засегнали и тази тема. Разбира се, би било безумно от нейна страна да се съгласи на този брак, но от друга страна, не бе ли безумно да го гледа по такъв начин? Ако Рик бе успял да я превърне в свой съюзник, в тази къща щеше да се разгори люта битка. А Слейд бе свикнал да печели войните, които смята за стратегически.
Но същото можеше да се каже и за Рик.
Стомахът му се сви в тревожно предчувствие.
Вратата към кабинета на Рик беше отворена. Той видя Слейд и се усмихна. Очевидно беше в прекрасно настроение.
— Влизай, момче. Готов ли си да свършиш малко работа?
Слейд влезе в кабинета на баща си. Не беше идвал тук от години. Изведнъж спомените го връхлетяха — как стоеше пред вратата на този кабинет, докато Джеймс и Рик разговаряха зад дебелите му дървени врати.
— Постигнал си сделка с нея?
Рик затвори вратата.
— Не точно такъв вид сделка, какъвто се върти в съзнанието ти.
— И откъде, по дяволите, би могъл да предположиш какво се върти в съзнанието ми? — попита хапливо Слейд.
— Тя ще остане тук още известно време — отвърна Рик, без да обръща внимание на заядливия му тон. — И ще ти бъда изключително признателен, ако не се опитваш да я прогониш при първата възможност.
— Знам какво говоря, когато казвам, че не искам да се оженя за нея. — Ако Рик имаше и най-бледата представа за жестоката вътрешна борба, която Слейд водеше по отношение на момичето, несъмнено щеше да го атакува с всички позволени и непозволени средства. Слейд много добре го знаеше и това му даваше сили да говори с повече самоувереност, отколкото в действителност изпитваше.
— Ще промениш решението си, когато се запознаеш със съдържанието на документите. Тогава ще проумееш, че наистина сме разорени и не само че ще се съгласиш да се ожениш за нея, но и ще го направиш незабавно.
Слейд погледна внимателно баща си. Рик очевидно вярваше в думите си. А ако Мирамар наистина беше пред фалит… Слейд отново почувства дяволската примка, която се стягаше около врата му. Започваше да се поти.
— Нека първо да се запозная с документите. — В този момент Слейд искрено мразеше баща си, наистина го мразеше.
Рик се усмихна.
— Най-добре ще е да поседнеш. Ще имаш нужда от доста време.
Слейд стисна здраво челюстта си. Той заобиколи бюрото на Рик и се отпусна в огромното му удобно кресло. Рик стовари с трясък на бюрото три огромни счетоводни книги.
— Изглеждаш така, сякаш мястото ти наистина е точно тук — отбеляза замислено Рик.
Слейд предпочете да пренебрегне забележката му.
— От колко време водиш отчет в тези книги?
— От девет години. Тогава за последен път сме извлекли печалба от земите си.
— Кажи на Лусинда да ми донесе кафе и сандвичи — нареди Слейд, докато включваше лампата на бюрото. — Очевидно ще ми се наложи да прекарам тук целия следобед.
Навън отдавна се беше смрачило, а Слейд бе затворен в кабинета на баща си от ранния следобед. Току-що бе привършил работата си с последната счетоводна книга и беше потресен. Не само че бяха затънали в дългове, но през последните две години бяха работили на загуба. На загуба. Дори и да успееха да се справят с последните изплащания по ипотеката, как, по дяволите, щяха да направят следващите вноски и изобщо да управляват ранчото? Това беше практически невъзможно.
Освен ако някой от тях не се оженеше за богата наследница.
Но трябваше да е наистина доста богата наследница.
Примката бе здраво затегната около врата му. Чувстваше я. А най-лошото беше, че не се виждаше никакъв изход от тази нелепа ситуация.
Внезапно Слейд се изправи на крака и се насочи към отворената врата на терасата. Нощта беше тъмна, но в небето блещукаха безброй звезди. Вляво от него планините представляваха тъмна назъбена сянка на фона на нощното небе. Ако се вгледаше внимателно, в тъмнината би могъл да различи блестящата сребриста повърхност на океана. Мирамар през нощта обикновено тази представа беше в състояние да извика мир и покой в душата му, но не и тази нощ.
Тази нощ Слейд трябваше да направи съдбоносен избор.