Кейт Лаумър
Тайните инструкции
„…при многочислените опасности, които възникват в сложната галактическа система на взаимоотношения и заплашват мира и спокойствието, съвсем естествено безупречните методи, разработени от теоретиците на Земния Дипломатически Корпус, се оказаха неоценими в хилядите непрекъснато възникващи сложни ситуации. Дори най-незначителните и млади сътрудници на корпуса, с помощта единствено на съдържащите се в черното куфарче инструкции, могат да намерят изход от всеки възникнал конфликт с изкуство, достойно за опитни дипломати. В описания по-долу случай става дума за това, как консулът Паасуин успя да осъществи нормални отношения между земните хора и джекаите от планетата Адобе.“
— Има нещо вярно в това — каза консулът Паасуин. — Аз наистина помолих да ме назначат старши дипломат в някакво незначително посолство. И очаквах да ми предложат една от онези очарователни планети с изискани курорти, където само понякога, във вид на изключение, възникват определени проблеми с визите на различни звездоскитници. А какво стана? Трябва да стърча тук и да се чувствувам като директор на зооградина, и да следя тези проклети заселници, при това не на една планета, а на цели осем и да се грижа нещо да не им се случи! — и той мрачно погледна вицеконсула Ретиф.
— Каква прекрасна възможност да пътувате — забеляза Ретиф.
— Ха! Да пътувам! — възмути се консулът. — Аз не обичам да пътувам! И в тази от бога забравена дупка… — той изведнъж се спря, премига няколко пъти и погледна накриво събеседника си. — Изглежда за по-младите ни сътрудници тук е доста интересно. Какво необичайно място да придобият знания и опит.
Консулът се обърна към екрана на стената и натисна някакво копче. Той взе показалката и започна да я тика в тримерното изображение на звездната система, в която ярко просветваха осем зелени точки около големия диск на местното слънце.
— Положението на Адобе е направо катастрофално. Преселниците се броят на пръсти, но, така и не ми е ясно как, са се изхитрили напълно да развалят отношенията си с местната форма на разумен живот. Напразно си блъскам главата и не разбирам за какво са им нужни тези жалки оазиси сред безкрайната пустиня, която се разстила на цялата повърхност на планетата, и защо трябва да спорят за тях с джекаите. От щаба на сектора пристигнаха указания да взема необходимите мерки.
На това място от монолога си той отново се обърна и погледна Ретиф.
— Реших вие да поемете тази работа, Ретиф. В този плик са инструкциите. — Той взе от масата голям, дебел и запечатан плик. — Съжалявам само за едно, че там на върха, в сектора, не се съгласиха с предложението ми и не заповядаха на преселниците да си съберат багажа и да изчезнат от планетата още преди няколко седмици. Боже, каква глупост! Знайте, неуспехът ще бъде удар по репутацията ми, затова очаквам да постигнете положителен резултат.
Ретиф пое дебелия плик.
— Доколкото помня, планетата Адобе е била безлюдна, преди да са пристигнали земните преселници — каза той.
— Изглежда това впечатление е било погрешно — и Паасуин взря бледите си воднисти очи в лицето на Ретиф. — Пакета ще отворите на самото място. Предупреждавам ви, трябва най-стриктно да се придържате към приложените в него инструкции. Положението е крайно деликатно и вие не бива да предприемате необмислени и невнимателни действия. Подготвен е прекрасен сценарий и вие сте длъжен да го изпълнявате стъпка по стъпка. Разбрахте ли ме?
— Да, напълно. А някой от щаба на сектора бил ли е там?
— Разбира се, че не. Те не обичат да пътешестват. Някакви въпроси? Ако няма, не ви задържам повече. Редовният пощенски звездолет излита след час.
— Как изглеждат на външен вид местните жители? — попита Ретиф, докато се изправяше от стола си.
— Това ще ми разкажете, когато се върнете — отговори Паасуин.
Пилотът на редовния пощенски звездолет, един здравеняк на солидна възраст, явно ветеран, с необикновени бакенбарди, се изплю шумно в препълнения с боклук ъгъл на кабината и се наведе над екрана.
— Дяволите да ги вземат! Там стрелят — обясни той раздразнението си. — Погледнете белите облачета на края на пустинята.
— Смятате, че аз съм длъжен да предотвратя войната ли? — запита Ретиф. — Изглежда малко съм закъснял.
— Война ли!? — пилотът подскочи в креслото и направо изрева. — Защо никой не ми каза, че на Адобе има война? Щом е така и долу се стреля, аз по-близко няма да се приближа!
— Слушайте — каза спокойно Ретиф. — Аз трябва да се спусна на планетата. Те няма да стрелят по нас.