— Така е, синко — хладнокръвно отвърна ветеранът. — Такова щастие няма да им предоставя.
Той се протегна към пулта за управление и започна да натиска различни бутони. Ретиф го хвана за ръката.
— Изглежда не чухте какво ви казах? Аз трябва да се спусна на планетата.
Пилотът се изтръгна и нанесе удар с дясната си ръка, който беше спокойно блокиран от Ретиф.
— Ти нещо си мръднал! — разбушува се пилотът. — Там е такава стрелба, че и оттук се вижда ясно!
— Писмата трябва да се доставят на място.
— Аз да не съм случайно пощаджия? Ако бързате за онзи свят, вземете катерчето. Аз ще кажа да ви приберат останките със следващия кораб, ако през това време сраженията се прекратят.
— Вие сте истински приятел и приемам предложението.
Пилотът изтича до кръглия люк, зад който се намираше спасителното катерче, и бързо го отвори.
— Влизайте по-бързо. Ние сме прекалено близо до планетата и тези юначаги могат да използуват звездолета като удобна мишена. Хубава тренировка ще си направят.
Ретиф трябваше да се сгъне на четири, за да може да се вмъкне в тясната кабина на катера. Пилотът изчезна за малко, появи се отново и протегна на дипломата енергопистолет стар модел.
— Като сте такава твърда глава, вземете това желязо, мисля, че няма да ви бъде напълно излишно.
— Благодаря — Ретиф напъха пистолета в колана си. — Искрено се надявам, че няма да ми послужи за нищо.
Вратата се хлопна и отдели дипломата херметически от вътрешните помещения. Двигателите на звездолета заработиха. Последва силен тласък и спасителният катер изскочи в откритото пространство. Като гледаше миниекрана, Ретиф пое управлението и бързо се заспуска към планетата.
Четиридесет мили височина, тридесет мили…
Когато до повърхността оставаха още пет мили, той включи двигателите на максимална тяга. Тежестта го напъха в мекото кресло. Често поглеждаше на екрана и правеше корекции на курса. Планетата се приближаваше с шеметна бързина. Ретиф поклати глава и включи аварийните спирачки.
Трасиращи заряди се носеха към него отдолу. Ако са обикновени ракети на химическо гориво, антиметеоритната защита лесно ще се справи с тях. Но екранът ослепително проблесна и мигновено угасна. Катерчето се разлюля, преобърна, последваха още няколко тласъка, тясната кабина се изпълни с лютив дим, замириса на горящ метал и след невъобразимо силен удар настъпи тишина.
Задушаването предизвика остра кашлица и това накара Ретиф бързо да разкопчее спасителните ремъци, да се измъкне от разкривеното кресло и да разтвори люка. Лицето усети горещото докосване на знойния въздух. Наоколо се разпростираха необятни джунгли. Той се хвана за ръба на вратата и като увисна на ръцете, се пусна, падна на земята, покрита със съчки и изпопадали листа, изправи се на крака и веднага се хвърли по корем — над главата му пропищя рояк куршуми.
Той лежеше и се ослушваше. Вляво долови нечии тихи и прокрадващи се стъпки. Предпазливо запълзя напред и се скри зад дебело дърво джудже. В далечината виеше трели пеещ гущер. Множество насекоми започнаха да го посещават с мисия на учтивост, но щом се убеждаваха, че е нещо чуждо и неприятно за тях, бързаха в противоречие на изискания протокол да изчезнат.
Съвсем наблизо, само на пет ярда от него, нещо се отърка в листата. Храстите се залюляха и някаква клонка се счупи с лек шум под натиска на тежък крак. Ретиф се притисна плътно към дънера и зачака.
Зад живата стена се показа нисък набит човек с пистолет в ръка. Движеше се съвсем предпазливо, а кожената му куртка и късите панталони бяха изцапани със зелени петна.
Той мина край дипломата, без да го забележи. Ретиф се изправи на крака, скочи през падналото дърво и се хвърли на плещите му. Те заедно се озоваха на земята. Човекът извика късо и после започна да се съпротивлява мълчаливо.
Ретиф рязко го извъртя по гръб и замахна с юмрук…
— Хей! — завика преселникът. — Ти си човек като мен!
— Когато се обръсна, ще изглеждам още по-прилично — отвърна Ретиф. — Защо тогава стреляхте по мен?
— Пусни ме, аз се казвам Потър. Извинявай, че стана така. Аз сметнах, че това корабче е на джекаите, прекалено много прилича на техните. После видях нещо да се движи и веднага стрелях — не знаех, че ти си човек. Кой си ти? Какво правиш тук? До пустинята е близо, а там е тяхната страна.
Той посочи с ръка на север.
— Изглежда ми провървя, защото вие стреляте лошо. Няколко ракети едва не уцелиха катерчето.
— Ракети ли? Това трябва да е артилерията на джекаите. Ние нямаме подобно нещо.
— Аз наистина чух, че тук ще се развихри истинска война — каза Ретиф, — но никак не мислех, че…