— Какво чудно има в това — каза Потър. — Ние веднага разбрахме, че хората от Слоновия зъб няма да ни изоставят и ще се присъединят към нас веднага щом чуят какво става. Ти оттам ли си?
— Да. Аз…
— Е, тогава ти си братът на Лемюел. Нали?! Значи едва не станах пълен глупак. На него трудно може да му се обясни нещо.
— Но аз…
— Само не вдигай глава. Тези проклети джекаи притежават такива точни пистолети, че просто ме побива истински страх. Да тръгваме!
И той започна да пълзи през гъстия храсталак. Ретиф се завлачи по следите му. След около двеста ярда Потър се изправи на крака, извади порядъчно измачкана и мръсна кърпа и изтри лицето си.
— Не е лошо за градски жител. Аз пък си представях как седите там, на Слоновия зъб, под защитата на разни куполи и натискате копченца. Наистина, щом си брат на Лемюел, то…
— Казано искрено…
— Само дрешките трябва да са други. Градската мода не подхожда за Адобе!
Ретиф неволно погледна измърсения, изпокъсан и набъбнал от пот пуловер и небесносините панталони — неофициалната форма на третия секретар и вицеконсула на ДКЗ (Дипломатически корпус на Земята).
— Изглежда коженото облекло си има някакви предимства — измърмори дипломатът.
— Нека отидем в лагера. Ако побързаме, ще успеем да стигнем преди залез слънце. И, моля те, не казвай на Лемюел, че съм те сметнал за джекаи.
— Добре, но…
Ниският човек вече се мяркаше някъде далеч напред и започна да изкачва невисок хълм. Ретиф свали ненужния му пуловер, закачи го на близкия храсталак, замисли се за миг и към него прибави и връзката си. После се затича след Потър.
— Господине, адски се радвам, че пристигнахте — каза един дебелак, под чийто огромен корем едва се виждаха двата револвера в кобурите на колана му. — Тук всеки човек е скъп. Ние се сблъскахме с тези негодници преди три месеца и досега не знаем какво да правим с тях. Отначало помислихме, че те са местна форма на разумен живот и преди не сме ги срещали. Честно казано, един от нашите застрелял джекай и си похапнал вкусно месце. Изглежда с това се започна. А в отговор цяла тяхна група нападна фермата на Суази. Утрепали две крави и изчезнали.
Той замълча и започна да рови с една пръчка в огъня.
— Ние смятаме, че те са помислили кравите за хора — намеси се самият Суази. — И решили да си отмъщават.
— Как така ще помислят, че кравата е човек? — чу се възмутеният глас на един от присъствуващите. — Тя и така не прилича съвсем на…
— Ама че си глупак, Бърт — отвърна Суази. — Те никога не са виждали човек. Сега вече не грешат, но и ние порядъчно ги понаучихме през това време.
Бърт се ухили:
— Това е вярно. Преподадохме им добър урок. Нали е така, Потър? Светихме маслото на четирима…
— Това се случи няколко дни след като нападнаха фермата ми — каза Суази. — Ние се бяхме подготвили и ги чакахме. Посрещнахме ги както се полага. Побягнаха като изплашена тълпа.
— Изрази се по-точно: заподскачаха. Преди не съм виждал подобни уроди. Приличат на стари одеяла, които плющят на вятъра.
— Така се започна. Ту те ни нападат, ту ние им го връщаме. Е, в последно време те се въоръжиха добре. Появиха се летящи катери и автоматични карабини. Имаме четири души, които бяха убити на място, и дузина ранени, които замразихме и очакваме да ги предадем на медицинския звездолет. Тежко се живее така. Цялата ни колония има около триста здрави мъже и всеки е на отчет.
— Въпреки това ние няма да си отстъпим фермите — заяви твърдо Потър. — За нищо на света! Оазисите са се образували на дъното на бившите морета и почвата е великолепна — почти миля чернозем на дълбочина. На тази планета тези места са само двеста-триста и, дявол да ме вземе, ако пляскалата получат нещо, преди да е останал и един жив човек.
— Отглеждаме прекрасно жито — подхвърли Бърд — и то е необходимо за нашата Слънчева система. Без ферми няма да минем. Те и така са прекалено малко на брой.
— Ние просто се молихме на ДКЗ да ни окаже някаква помощ — забеляза Потър. — Но нали сам знаеш какви бюрократи заемат службите в тези посолства.
— Пусна се слух, че някакъв чиновник ще пристигне със заповед да изчезваме от оазиса и да го предадем на джекаите — допълни Суази. — Нека дойде и да опита само!
— Нищо страшно няма, скоро ще дойдат подкрепления. Момчетата няма да ни оставят сами в нуждата. Ние ще кажем на когото трябва, нали всеки от нас има роднини на Слоновия зъб и на Зелената…
— Стига сте си чесали езиците, дявол да ви вземе! — прогърмя басов глас.
— Това е Лемюел! — възкликна Потър. — Никой друг не може така безшумно да се промъкне до нас.