— Ако съм джекай, отдавна да съм си хапнал месцето ти и сега щях вече да се облизвам — заръмжа пристигналият и се приближи до огъня.
Това беше висок мъж с едри черти на лицето и облечен в меки кожени дрехи. Той безцеремонно огледа Ретиф от горе до долу.
— Що за прелетна птица си ти?
— Какво ти става? — измърмори Потър в настъпилата гробна тишина. — Той е твой брат.
— И още какъв брат! — каза Лемюел и пристъпи до Ретиф. — Къде си пъхнал носа си, момче? — изригна той.
Ретиф бавно се изправи.
— Мисля, че е време да поясня…
Неголям пистолет, като по заповед на вълшебник, се оказа в ръката на Лемюел.
— Няма нужда нищо да обясняваш! Шпионите ги познавам по миризмата.
— Предпочитам за разнообразие да завърша докрай поне едно изречение — произнесе спокойно Ретиф. — И бих ви помолил да напъхате обратно смелостта си в джоба, докато сами не се изплашите до смърт.
— Ушите ми направо изтръпват от възхищение, прекалено добре свързваш думите.
— Значи, трябва да ги поразтъркаме. Казвам за последен път, прибери си пистолета.
Лемюел се наклони към Ретиф.
— Ти какво се разпореждаш тук?!
Левият юмрук на Ретиф изписа мълниеносна дъга и тресна Лемюел право в лицето. Шашардисаният заселник неволно се дръпна назад и от носа му затече кръв на едри капки. Пистолетът падна на земята и изхвърли куршума си някъде настрани. Удареният с мъка се задържа на крака, стегна се, скочи към дипломата… и спечели от това десен прав в брадата, след който се приземи като отсечен дъб.
— Гледай ти! — възхити се Потър. — Този юнак видя сметката на Лем само с два удара!
— Един-единствен! — забеляза Суази. — Първият беше нежен като милувка.
Бърт замря.
— Тихо, момчета — прошепна той. Настъпилата тишина се запълни със зов на пеещ гущер. Ретиф се напрегна, но нищо не чу. Той сви очи и се опита да види поне нещо в отблясъците на огъня. После решително сграбчи бидона с вода и заля огнището. Само след секунда и останалите последваха примера му. И всички залегнаха на земята.
— Нещо прекалено си бърз за гражданин — прошепна Суази, който се оказа до него. — И зрението ти е прекрасно. Нека се разделим и да минем от двете страни. Вие с Бърд тръгнете наляво, а ние с Потър — надясно.
— Не! — каза Ретиф. — Изчакайте ме тук. Ще отида сам!
— Какво си измислил…
— Не сега. После ще кажа. Лежете спокойно и бъдете внимателни.
За ориентир можеше да му служи върхът на едно дърво, което едва се виждаше в мрака на фона на небето. Ретиф запълзя напред. След около пет минути равнината рязко свърши. Той вдигна глава и предпазливо започна да оглежда местността. Пред него се издигаше каменист стръмен склон, по който до самия връх растяха непознати дървета. Изкачи се горе, повдигна глава и се взря в мъгливия образ на пустинята. Там някъде живееха онези същества. Изправи се на двата си крака и тръгна по хълма. Скоро под подметките му заскърца пясък, още пазещ дневната тропическа топлина и който едва се различаваше в звездната светлина. Понякога настъпваше дребни камъни. Отзад се намираха безмълвните и спокойни джунгли. Той седна на земята и започна да чака.
Десетина минути спокойствие, преди да забележи движение. „Някой“ се откъсна от каменистия склон на хълма и като измина няколко ярда по откритата местност, реши да се слее с пясъка. Ретиф продължи спокойно да наблюдава. Времето минаваше бавно. Някаква фигура на същото това място отново се премести, този път в сянката на дърво само на десет ярда от него. Дипломатът усети под лакътя си дръжката на енергострелата. Лошо ще стане, ако идеята му се окаже погрешна…
Раздаде се внезапно скърцане. Сякаш някой късаше на две кожа. Във въздуха се вдигна пясъчен облак. Пляскащият най-после се осмели да го нападне. Ретиф се изтъркаля настрани, рязко се отблъсна от земята и се опита да затисне с цялото си тяло извиващото се ту насам, ту натам същество — килимче почти квадратен ярд, състоящо се само от здрави мускули и едва три дюйма ширина по средата. Скатообразният се заогъва, опита се да отхвърли нападателя и да го обхване с полите си, като се опираше на скромния си задник. Пусна в ход и пипалата си, като потърси поддаващо се място около раменете на човека. А той го държеше с две ръце и, макар и трудно, се изправи на крака. Товарът беше достатъчно тежък сам по себе си и освен това яростно се съпротивляваше.
Пляскащият промени тактиката си и внезапно се отпусна. Ретиф застиска тялото още по-здраво и неволно почувствува как палецът му попадна в някакъв отвор. Изглежда това причини болка на пленника и той бясно се раздвижи. Последва още по-силно натискане с пръстта.