Ретиф опита. Храната беше възхитителна. Вкусът с нещо наподобяваше орех.
— Случаят да се натъкнем на ваши селища на планетата беше за нас огромно и съвсем неочаквано удоволствие — каза Хошик. — Трябва да ви призная, че отначало ви приехме за туземци, които човъркат нещо в земята, но скоро се убедихме в противното.
Той вдигна тръбичката и ловко я запремята из въздуха с гъвкавите си пипала. Ретиф отвърна по съответния начин на поздрава и пийна от своята.
— Когато — продължи Хошик — ние разбрахме, че и вие сте истински спортсмени като нас, стана необходимо да се опитаме да поправим положението и да ви дадем възможност да проявите присъщата ви активност. А сега сме поръчали да ни доставят „тежкото оборудване“, известно количество тренирани бойци, така че скоро ще сме в състояние да покажем високо спортно майсторство, поне така ми се иска.
— Какви бойци? — попита Ретиф. — И колко, ако това не е тайна?
— В близко бъдеще ще пристигнат не повече от неколкостотин особи. После… както смятам, ние ще успеем да се договорим за правилата на състезанието. Лично аз предпочитам ограничените действия. Никакви ядрени бомби и други подобни глупости! От тях се появява радиация. Ох, каква скука е да предпазваш мицелиите от възникващите мутации. С удоволствие ще си призная, че специално за игрите ни сме създали някои интересни видове особи, като например патрулната, подобна на тази, която вие пленихте. Същества примитивни, но като следотърсачи са фантастични!
— О, въобще не се съмнявам — каза Ретиф. — И не смея да ви възразявам: щом ще караме без ядрени бомби, нека е наистина без ядрени бомби. Както вие справедливо отбелязахте, охраната на мицелиите е нещо неприятно и съпроводено с много грижи, да не говорим, че и самите спортисти ще бъдат недоволни.
— Но не това смятам за най-важното. Ние сме съгласни: атомни бомби няма да има. Ти пробва ли тези яйца? Те са приготвени на пара. Стават необикновено вкусни, когато се приготвят от моята Мозайка.
— Те са възхитителни — каза Ретиф. — Кажете, нима никога не сте помисляли да изключите от спорта употребата на всякакво оръжие?
В диска нещо се разхлопа.
— Моля да ме извините за този смях — почти през сълзи каза Хошик. — Доколкото разбирам, вие просто се шегувате?
— Нека бъда откровен — продължи Ретиф, — ние, хората от Земята, се стараем да избегнем използуването на оръжието.
— Доколкото си спомням, първият контакт с вашите бойни особи е станал с употребата на оръжие от тяхна страна?
— Поднасям моите дълбоки извинения — каза Ретиф. — Работата е там, че тази, как да я нарека… хмм… бой-особа, не е разбрала, че има работа със спортисти.
— Но въпреки това, щом сме започнали така весело да използуваме оръжието…
Хошик направи знак и слугата отново напълни кристалните тръбички до края.
— Има още нещо, за което не съм ви споменал — продължи земният дипломат. — Надявам се, че няма да го възприемете зле, но нашите бой-особи смятат, че оръжие може да се използува само против определени форми на живот.
— Така ли? Колко интересно! И какви са тези форми?
— Паразитите. Като противници са страшни, но нали сами се досещате, съвсем друга класа. Аз не бих искал нашите бой-особи да мислят за такива достойни спортисти като за паразити.
— Олеле! Това наистина не го знаех. Колко е благородно от ваша страна да ни го съобщите. — Хошик изглеждаше огорчен и неволно започна да щрака с нещо. — Виждам, че вашите бой-особи заемат същото място сред вас, както и сред нас. На тях им липсва въображение — и той се разсмя със скърцащ оттенък.
— Което ни довежда до най-важното — продължи Ретиф. — Виждате ли, ние си имаме сериозен проблем с бой-особите. Раждаемостта им е ниска. Затова ние с крайно нежелание се отказахме от масовите бойни действия, които са така скъпи на всеки истински спортист. Ние, изглежда, скоро ще сложим край на тези състезания…
Кашлянето на Хошик нямаше дипломатически характер и изхвърли погълнатото вино като тънка струя право в тавана.
— За какво ми говорите!? — възкликна той. — Вие смятате, че Хошик от Мозайката на Двойната зора е способен да забрави за своята чест?
— Сър! — сурово произнесе Ретиф. — Не се самозабравяйте! Аз съм Ретиф Безпрекословните инструкции и ви правя друго предложение, което повече съответствува на най-новите спортни принципи.
— Казвате, най-новите принципи! — възкликна Хошик. — Скъпи Ретиф, каква приятна изненада! Обожавам новите моди. Тук така изоставаш от времето! Говорете! Говорете!
— Няма нищо сложно. Всяка страна издига свой представител и двамата индивиди решават въпроса помежду си.