— А? Хмм… страхувам се, че не разбирам напълно казаното. Какво значение може да има активността на две случайно избрани бой-особи?
— Изглежда не съм бил достатъчно ясен — опита се да обясни Ретиф и пийна хубава глътка вино. — Бой-особите въобще нямат нищо общо с това, разбрахте ли?
— Нима искате да кажете, че…
— Точно това! Вие и аз!
Небето слабо осветяваше пустинята с нежната си звездна светлина. Ретиф свали кожената си куртка, която му даде на заем Суази, и разкопча кобура на енергопистолета. Вгледа се напред в тъмнината и едва различи огромната фигура на Хошик, който също без никакви дрехи на себе си очакваше започването на състезанието. Зад него се бяха подредили работягите.
— Страхувам се, че ще трябва да сваля апарата за преводи, Ретиф — каза Хошик, въздъхна и размърда гъвкавите си пипала. — Освен това съм длъжен да те предупредя, че събратята ми по мицелия никога няма да оценят това. Спортните ни игри се превърнаха в нещо изключително интересно и забавно, но доколкото мога да съдя, по-приятно си остава да бъдеш само запалянко.
— Аз ви предлагам като основа да възприемем правилата на Тенеси — каза Ретиф. — Те са достатъчно либерални: допускат захапване, бой в главата и удари под пояса, ритници и, разбира се, душене, блъскане, дърпане и мачкане.
— Ха, как да ви кажа… Тези неща подхождат за живи същества с твърд вътрешен скелет, но имам усещането, че за мен те не са изгодни.
— Е — почти се съгласи Ретиф, — ако предпочитате някой по-плебейски вид състезание, то аз…
— Не! Не! В никакъв случай! Но, ако е възможно, да включим в правилата извиване на пипалата, това до известна степен ще изравни шансовете ни.
— Прекрасно. Започваме ли?
И преди да завърши последната дума, Хошик се хвърли напред. Ретиф реагира мигновено, приклекна, дръпна се настрани, рязко се обърна и скочи на гърба на преминалия край него дипломат, който на свой ред, като усети чуждата тежест, се сгъна на две, рязко се изправи и отхвърли колегата си настрани. Човекът се изтърколи няколко пъти по пясъка, като при това се стараеше да избяга от търсещите близък допир пипала, успя да се изправи на краката си и нанесе силен удар в центъра на противниковото тяло. Той на свой ред сгъна лявата си пола във вид на дъга и ударът попадна точно в челюстта, после се стовари върху Ретиф като падаща тухлена стена. Напразно човекът се опита да се изтърколи отново настрани, защото плоският работяга го зави като с дебело одеяло. По някакво чудо освободи едната си ръка и започна да налага дебелокожия гръб. Отговорът бе още по-силно стискане.
Ретиф започна да се задушава. Опита се да се измъкне от неприятния захват, но колегата му дори не трепна — напразно прахосваше силите си. Тогава си спомни за особата, която бе хванал в плен. Чувствителното място се намираше някъде в областта на гърдите.
Хошик трепна. Ретиф се захвана здраво и натисна още по-силно. А втората му ръка зашари по тялото, покрито с яки плочки. Ако това същество притежава някаква симетрия, то вторият отвор ще се намира от другата страна на гърдите.
Отгатна правилно!
Хошик се дръпна и го пусна. Но човекът не извади пръстите си от слабото място на противника си и на свой ред се оказа върху него, като продължи да натиска. Съществото, прилично на килим, диво заразмахва краищата си, задърпа се с цялото си тяло и после се отпусна.
Ретиф освободи предалия се съперник и като дишаше тежко, се изправи на крака. Хошик се претърколи по земята, стана и бавно тръгна настрани, извършвайки колебливи движения с доста голям диапазон на люлеене. Спътниците му дотичаха до него и му помогнаха да се облече и да закачи на гърба си механичния преводач. Дипломатът тежко въздъхна, докато се занимаваше със силата на звука.
— Все пак старата система си има определени достойнства — каза той. — Какво бреме поема на себе си понякога истинският спортист!
— Затова пък добре се позабавлявахме, нали? — влезе в тона му Ретиф. — И съм сигурен, че вие няма да се откажете от продължението на това състезание. Почакайте ме известно време и аз ще доведа своите спортисти с няколко борб-особи…
— Паразити да изядат твоите борб-особи! — изрева Хошик. — Ти ми приложи такава хватка, че до гроб ще помня спронг-болката!
— Добре, че спомена за паразитите — подхвърли Ретиф. — Ако знаеш каква зъб-особа сме получили…
— Достатъчно! — Хошик се развика така силно, че апаратът на гърба му започна да подскача. — Внезапно започнах да изпитвам силна тъга по жълтите пясъци на Родния ми кръг. Надявам се… — той замълча за миг и дълбоко въздъхна. — Надявам се, Ретиф — продължи той с печален глас, — да намеря тук нови земи, където да мога да отгледам своя собствена Мозайка, да обработвам тези чуждородни пясъци и да получавам такива добиви от райските мъхове, че да наводня пазарите на стотици планети. Но когато вие ми подметнахте за вашите борб-особи и зъб-особи, усетих се сломен. Изпитвам срам пред вас, Ретиф, истински срам.