— Честно казано, аз съм в известна степен старомоден — каза Ретиф — и също предпочитам да съм само зрител.
— Но дали вашите братя по мицелия ще се съгласят да одобрят подобен начин на действие?
— Моите събратя по мицелия не са тук. И нима не ви казах вече? Нито един от тях няма да падне толкова ниско, че да се състезава с някой, когато има и друг начин. Ето, само преди миг споменахте за обработване на пясъка и отглеждането на мъхове и лишеи…
— Да, с тези неща ние ви нагостихме — съобщи Хошик. — От тях правим и виното.
— Състезания в областта на земеделието са нашата последна дипломатическа мода. И така, ако сте съгласни, взимайте пустините за себе си и отглеждайте на тях лишеи и мъхове, а ние обещаваме да не излизаме извън оазисите и да отглеждаме зеленчуци и плодове.
Хошик от изумление изви гръб.
— Ретиф, вие сериозно ли го казвате? Наистина ли мога да използувам тези прекрасни пясъци?
— До най-малката песъчинка, Хошик. Аз взимам само оазисите.
Хошик изпадна в истински екстаз и заразмахва като крила краищата си.
— Вие отново ме победихте, Ретиф! — извика той. — Този път с благородството си!
— Нека после обсъдим детайлите. Не се съмнявам, че ще постигнем споразумение относно правилата, които да удовлетворят и двете състезаващи се страни. А сега трябва да тръгвам, защото моите борб-особи сигурно са загубили търпението си.
В разгара на ранната зора Ретиф изсвири уговорения сигнал с Потър, изправи се на крака и влезе в лагера. Суази стана да го посрещне.
— Най-после — каза той с облекчение. — А ние се канихме да ви идваме на помощ.
Лемюел излезе напред. Под окото му синината украсяваше лицето до самата скула. Той протегна мускулестата си ръка на Ретиф.
— Извинявай, приятел, че бях така груб. Да си кажа истината, мислех си, че си шпионин.
Зад гърба на Лемюел се показа Бърд.
— А кой ти е казал, че това не е така, Лемюел? — запита той. Може…
Но Лемюел не му даде възможност да завърши — с едно небрежно движение на ръката си го свали на земята.
— Ако още един глупак каже, че някакъв дипломат хапльо може да ме простре с един удар, ще му се случи нещо къде по-лошо…
— Момчета, кажете ми — прекъсна го Ретиф, — съгласни ли сте да разделите планетата с работягите, ако получите достатъчно гаранции за мир?
Измина почти час на бурни спорове, викове и обсъждане, когато Лемюел отново се обърна към Ретиф.
— Ние сме съгласни да сключим разумна сделка — каза той. — И въобще те имат същото право да се намират тук, както и ние. Считам, че трябва да делим по равно — оазисите наполовина за нас и наполовина за тях.
— А какво ще кажете, ако на вас се паднат всички оазиси, а на тях — пустините?
— Доколкото разбирам — каза Лемюел, — нещата отиват към сключване на договор?
Консулът Паасуин вдигна очи и видя Ретиф да влиза в кабинета му.
— Седнете, Ретиф — каза той разсеяно. — Доколкото знам, вие би трябвало да сте още на Адобе или как й беше името на онази пустиня?
— Както виждате добре, аз се върнах.
Паасуин подозрително го погледна.
— Виж ти? Ее? Какво ще ви е нужно още за там? Кажете спокойно. Но знайте, няма никакъв смисъл да се обръщате чрез мен към щаба на сектора за военна помощ.
Ретиф протегна през масата дебела папка документи.
— Това е мирното съглашение… търговският договор… пакт за взаимопомощ и добросъседство…
— А? — Паасуин взе предпазливо книжата и бързо ги разлисти. После лицето му просия и той се облегна на креслото си. — Добре, Ретиф, бързо сте се справили — той млъкна и продължително се взря във вицеконсула. — Кажете, какво е това на бузата ви? Белег!? Надявам се, че не сте допуснали действия, които не подобават на достойнството на член на нашия дипломатически корпус?
— О, просто взех участие в интересно спортно състезание. Един от участниците се развълнува малко повече…
— Хммм… Такива са особеностите на нашата професия. Трябва да подхождаме към обстоятелствата творчески. — Консулът Паасуин се изправи и протегна ръка на Ретиф. — Аз съм доволен от вас, мое момче. И нека това ви научи винаги да следвате инструкциите с подобаваща стриктност и да не се отклонявате ни на йота от тях.