Задъхан и замаян, ТремалНаик спря посред пагодата; погледите на стоте тхуги се впиха в него като ками.
— Бъди добре дошъл — каза Суйодхана със странна усмивка. — Победител ли се връщаш или победен?
— Къде е моята Ада? — попита ТремалНаик с трепетен глас. Глух шепот премина през кръга от тхуги.
— Бъди търпелив — каза жрецът на Кали. — Къде е главата на капитана.
— Хидер ме следва и след няколко минути ще ти я представи.
— Значи го уби?
— Да.
— Братя, нашият враг е мъртъв! — викна Суйодхана. Изправи се, или по-скоро отскочи като тигър. За миг по лицето му премина тръпка, после се вкамени и очите му се впиха в ТремалНаик.
— Чуй ме — каза след малко. — Виждаш ли тази жена от бронз, изправена пред нас?
— Виждам я, но тази жена не е моята — отвърна ТремалНаик.
— Знам, но тази жена е могъща, по-могъща от Брама, Вишну, Шива и всички божества, почитани от индусите. Живее в царството на мрака и говори с нас посредством тази риба, която виждаш да плува в онази мраморна ваничка. Справедлива е и страшна, презира тамяна и молитвите, но иска жертви. Тази жена представлява индийската свобода и унищожението на нашите врагове.
Суйодхана спря, за да види какво впечатление произвеждаха думите му над ТремалНаик, но той остана хладен и безчувствен към думите на жреца. Мислеше само за своята Ада, която бе неговата богиня, неговия живот.
— ТремалНаик — подхвана Суйодхана, — ти си един от ония мъже, които са рядкост и в Индия: силен си, смел, страшен; ти също си индиец като нас, затова те питам би ли приел нашата религия?
— Аз! — възкликна ТремалНаик. — Да стана тхуг?
— Отвращават ли те тхугите? Може би защото са удушвачи? Европейците ни изтребват с желязото на техните топове, ние ги изтребваме с ласо, могъщото оръжие на нашата богиня.
— А моята Ада?
— Ще остане сред нас, както остана и Камамури, който вече е тхуг.
— Но ще стане ли моя съпруга?
— Никога! Тя принадлежи на нашата богиня.
— Но ТремалНаик няма друга богиня освен Ада Коришан. За втори път глух шепот премина през кръга на тхуги. ТремалНаик гневно се огледа.
— Суйодхана! — възкликна. — Предателство ли е това? Отказвате ми тази жена след всичко, което направих за вашата богиня? Клетвопрестъпник ли си?
— Тази жена ти принадлежи — каза Суйодхана със смразяващ глас.
Един индиец удари дванадесет пъти по тамтама.
Няколко минути в пагодата се възцари дълбока, гробовна тишина. Човек би казал, че тези сто души не дишаха. Изведнъж една врата се отвори и от нея изтича Ада, покрита с бели воали, и гърди, обхванати от златна ризница, която пръскаше ослепителни блясъци.
В пагодата отекнаха едновременно два вика;
— Ада!
— ТремалНаик!
Младият индиец и девойката се хвърлиха в прегръдките си. Почти в същия миг нечий силен глас викна:
— Огън!
Слисани и ужасени, тхугите се втурнаха към галериите, като оставиха на земята двадесетина убити. Суйодхана се хвърли като тигър към един тесен проход, но пистолетът на капитана го изпревари.
— Дъще моя!… Най-после…
— Татко!… — извика девойката и припадна в прегръдките му.
— Да тръгваме! — каза капитанът. — Ела, мой храбри ТремалНаик, давам ти моята Ада за жена! Ти я заслужи.