— ТремалНаик! — опита се да го възпре момичето.
— Онази нощ не спах — продължи ловецът. — Тресеше ме и изпитвах неутолимо желание да те видя отново. Защо? Не знаех, но това чувство не ми даваше мира. За пръв път в живота си изпитвах такова вълнение. Минаха петнадесет дни. Всяка вечер, при залез, те виждах зад храста и се чувствувах щастлив; чувствувах се пренесен в друг свят, струваше ми се, че съм друг човек. Ти не ми говореше, но ме гледаше, а това за мен бе предостатъчно: онези твои погледи бяха красноречиви и ми казваха, че ти…
Спря задъхан, с очи, втренчени в девойката, която криеше лицето си с ръце.
— Ох! — въздъхна той с болка. — Не ги е приятно да ти говоря.
Момичето се сепна и го погледна с влажни очи.
— Защо да говорим, когато между нас има цяла пропаст? — заекна тя. — Защо дойде тук, нещастнико, да събудиш в сърцето ми излишната надежда? Не знаеш ли, че това място е прокълнато и запретено най-вече за онзи, когото обичам?
— Когото обичам? — възкликна той радостно. — Повтори тази дума, красиво цвете на джунглата! Наистина ли ме обичаш? Вярно ли е, че си идвала всяка вечер край онзи храст, защото ме обичаш?
— Защо искаш да умра, ТремалНаик? — възкликна девойката, изплашена.
— Да умреш ли? Че защо? Каква опасност те заплашва? Не съм ли тук, за да те защищавам? Какво значение има, че това място е прокълнато? Какво от това, че помежду ни има пропаст? Аз съм силен, тъй силен, че за теб ще повдигна този храм и ще запокитя това ужасно чудовище, пред което разливаш благовония.
— Как, откъде знаеш? Кой ти го каза?
— Видях те тази нощ.
— Значи гази нощ си бил тук?
— Да, хванат там горе за онази лампа, точно над главата ти.
— Но кой те доведе в този храм?
— Преследваха ме онези хора с примките.
— Ох, нещастнико, загубен си! — изстена девойката. ТремалНаик се втурна към нея.
— Кажи ми, за бога, каква е тази загадка — попига с едва сдържан гняв. — Защо е целият този ужас? Какво означава тази чудовищна фигура? Каква е онази златна рибка, която плува там? Какво означава тази змия с глава на жена, изкована на бронята ти? Кои са тези хора, които душат подобните си и живеят под земята? Искам да знам тези неща, Ада!
— Не ме разпитвай, ТремалНаик.
— Защо?
— Ах, ако знаеше ужасната ми орис!
— Но аз съм силен.
— Какво значи силата срещу тези хора?
— Ще им обявя безмилостна война.
— Ще те пречупят като бамбукова фиданка. Та те предизвикват дори могъщата Англия. Силни са и ужасни, ТремалНаик! Нищо не може да им се опре, нито флота, нито войска. Всичко пада пред отровния им дъх.
— Но кои са те?
— Не мога да ти кажа.
— А ако ти заповядам?
— Пак ще откажа.
— Значи не ми вярваш? — избухна гневно ТремалНаик
— Ох, ТремалНаик! — прошепна нещастното момиче с отчаян глас.
Ловецът взе да чупи пръсти.
— ТремалНаик — подхвана момичето, — над мен тежи присъда, една страхотна присъда, която ще трае до смъртта ми. Обичах те, смели ловецо на джунглата, обичам те и сега, но…
— О, значи ме обичаш! — възкликна той.
— Да, обичам те, ТремалНаик.
— Закълни се в това чудовище до нас.
— Заклевам се! — каза девойката с ръка, издигната към бронзовата статуя.
— Закълни се, че ще станеш моя жена! Гърч разкриви красивото лице на момичето.
— Ще стана твоя жена, стига да е възможно — промълви то с глух глас.
— Да не би да имам съперник?
— Не, и няма да има друг смелчаг, който да посмее да спре погледа си на мен. Аз принадлежа на смъртта.
— На смъртта! — извика той.
— Да, ТремалНаик, принадлежа на смъртта. Деня, в който някой мъж ще постави ръка върху мен, примката на отмъстителите ще прекъсне живота ми.
— Какво говориш, да не би да сънувам?
— Не, буден си и ти говори жената, която те обича.
— Ах, ужасна загадка!
— Да, ужасна загадка, ТремалНаик. Между нас има бездна, която никой не би могъл да запълни… Орис! И какво съм сторила, за да бъда тъй нещастна? Какво престъпление съм извършила, та над мене тегне това проклятие? .
Пристъп на плач задуши гласа й и лицето й потъна в сълзи ТремалНаик издаде глухо ръмжене и стисна юмруци така силно, че костите му изпращяха.
— Какво мога да направя за теб? — попита той, развълнуван до дъното на душата си. — Сълзите ти ми причиняват болка, красиво цвете на джунглата. Кажи ми какво трябва да направя, заповядвай и аз изпълнявам повече от роб. Искаш ли да те измъкна от това място? Ще го сторя, дори да трябва да оставя кожата си при този опит.