— Стой! — прошепна ТремалНаик.
В същия миг друга рамзинга отвърна на първата, но по-отдалеч, подхващайки една тъжна мелодия, съвсем различна от веселия мотив на първата рамзинга.
Индийска та музика е изградена на четири системи, които имат тясна връзка с четирите годишни сезони и за всеки един от тях музиката използува свой тон. Меланхолична е през студения сезон, жива и весела през пролетното съживяване, сластна през летните горещини и възторжена през есента.
Как така двата инструмента сега свиреха различни мелодии?! Не беше ли това някакъв сигнал? Такова беше мнението на Камамури.
— Открити сме, господарю — каза той.
— Възможно е — отговори ТремалНаик, който слушаше внимателно.
— Дали не е по-добре да се върнем? Тази нощ не е добра за нас.
— ТремалНаик не се връща никога. Продължавай да гребеш и остави двете рамзинги да свиря г колко го си искат.
Махарагът хвана отново веслата и скоро лодката не закъсня, да стигне до едно място, където реката се стесняваше във формата на гърло на бутилка. Полъх застоял въздух, поел отровните изпарения на загниващата растителност, ги удари в лицето. На триста-четиристотин метра от тях изникнаха множество пламъчета, които се плъзгаха странно по повърхността на реката. Някои от тях сякаш привлечени от тайнствена сила, дойдоха да танцуват пред носа на гонга та, след което бързо се отдалечаваха.
— Ето ни на плуващото гробище — каза ТремалНаик. — След десет минути ще стигнем до банияна.
— Ще се промъкнем ли с нашата гонга? — попита Камамури.
— С повече търпение ще успеем.
— Не е хубаво да обиждаме мъртвите, господарю.
— Брахма и Вишну ще ни простят. Греби, Камамури.
С няколко удара на веслата лодката стигна до речното стеснение и се промъкна в нещо като басейн, над който се преплитаха дългите клони на величествени тамаринди, образуващи гъст свод от зеленина. Тук плуваха няколко трупа, които каналите на Ганг бяха довлекли до Мангал.
— Напред! — рече ловецът.
Камамури се готвеше да хване отново веслата, когато зеленият свод, който покриваше плаващото гробище, се разтвори, за да направи път на ято странни птици с черни крила, дълги крака като кокили и огромни сини човки.
— Това пък какво е? — възкликна Камамури, изненадан.
— Марабу — каза ТремалНаик.
Наистина, стотина от тези злокобни птици на свещената река пляскаха радостно крила и кацаха върху труповете.
— Не спирай, Камамури — повтори ТремалНаик.
Лодката отново потегли и след половин час излезе от „гробището“, като навлезе в обширен басейн, открит и разделен на два ръкава от тясна ивица земя, на която изпъкваше огромният баниян.
— Свещеният баниян — рече ТремалНаик. При това име Камамури затрепери.
— Не се страхувай, махарат. Пусни веслата и остави лодката да заседне сама на острова. Може би наоколо има някой.
Махаратът се подчини. После двамата легнаха на дъното на гонгата, като за всеки случай ТремалНаик не изпускаше карабината. Понесена от лекото течение, лодката се завъртя около себе си и пое към северния край на Раймангал, седалище на тайнствените същества, които бяха убили бедния Хурти.
На това място цареше дълбока тишина. Не се чуваше дори скърцането на големите бамбукови дървета, тъй като вятърът беше притихнал, нито звуците на рамзинга Самата река, сякаш от олио, течеше мълчаливо. Но ТремалНаик дигаше от време на време предпазливо глава, оглеждаше внимателно бреговете, защото тази тишина не му вдъхваше спокойствие. Скоро лодката се плъзна по пясъка и заседна на стотина метра от банияна, но двамата индийци не помръднаха Минаха десет минути на мъчително изчакване. после ТремалНаик реши да се надигне. Първото нещо, което му се наби в очи, беше някакво черно петно върху тревата, на двадесетина метра от брега.
— Камамури — пошепна той, — стани и зареди пистолетите си.
Махаратът не чака да му повтори.
— Какво виждаш, господарю? — попита той съвсем тихо.
— Гледай натам.
— Аха! — рече махаратът и опули очи. — Човек!
— Тихо!
ТремалНаик вдигна карабината и се прицели в тази черна маса, която приличаше на проснато човешко същество, но веднага я свали.
— Да идем да видим какво е това нещо, Камамури — каза той. — Този човек не е жив.
— А ако се преструва на умрял?
— Толкова по-зле за него.
Двамата индийци слязоха от лодката, като се насочиха към индивида, който не даваше признаци на живот. Бяха стигнали на десетина крачки, когато един марабу шумно се надигна и отлетя към реката.