— Качвайте се всички.
— А ти?
— Аз скоро ще ви настигна.
ТремалНаик и факирътдонди се напъхаха в оня проход, като мъкнеха със себе си Бхарата; той не се опитваше да оказва никаква съпротива, защото разбираше, че е излишна. Отвън се чуваха още виковете на сипаите, които се заканваха да подпалят къщурката. Уморени да чакат, почнаха да удрят вратата с прикладите на пушките си.
— Никой няма да ви попречи да влезете — прошепна Виндхиа с иронична усмивка, — но да видим дали ще ни откриете в мрачните подземия на пагодата.
Взе трета факла, мушна в пояса си един голям, тежък нож, после слезе в мазето и спря пред стената срещу отвора. Вдигна факлата и я огледа, после заби ножа с все сила. Дебелата стъклена плоча, почерняла от времето се счупи от удара и огромна струя вода нахлу в мазето. „Може блатото да пресъхне, но какво от това? Да бягаме преди водата да стигне до галерията и издави всички ни“ — рече си той.
Докато над главата му отекваха ударите на сипаите, а водата бързо изпълваше мазето, той се впусна в тъмния проход. Потърси на прага на отвора една издатина, натисна я с две ръце и тежката врата се затвори с трясък зад него.
— Сега настигнете ни, ако можете — засмя се индусът. — Между вас и нас има достатъчно вода.
XIV. Подземията на пагодата
Този подземен проход, неизвестен на капитана и неговите сипаи, беше влажен, криволичещ и толкова гесен, че през него можеше да се провре едва един човек. Ту слизаше, ту се изкачваше, като описваше много завои около тресавището или около старата пагода — и двете близки до колибата на факира. Гадни насекоми, проникнали през пукнатините на почвата, го изпълваха навсякъде. При светлината на факлите от време на време прибягваха, изплашени от внезапното появяване на хората, скорпиони с всякакви размери, стоножки с отровни жила, огромни черни паяци и онези ужасни гущери, наречени бискоОра, с чаталест език, чийто два върха изпускат силна отрова.
След като измина около петстотин крачки, ТремалНаик, който държеше Бхарата здраво за ръка, спря пред малка пещера без изход.
— Не можем да продължим повече — каза факирътдондн на стария Мох. — Не виждам никакъв излаз
— Да почакаме Виндхиа — отвърна Мох. — Само той познава тези подземия.
— Чувал съм да се говори за старата пагода и не вярвам, че тази галерия свършва тук.
— Дано, иначе тук ще ни е краят — рече ТремалНаик. — Сипаите скоро ще открият прохода.
В този момент забелязаха Виндхиа, който тичаше към тях.
— Готово, сега сме сигурни, че не ще могат да ни преследват — каза, докато загасваше своята факла
— Защо? — попита ТремалНаик.
— Мазето е пълно с вода и не могат да открият плочата.
— А ние накъде да продължим? — попита факирътдонди. — Тук няма излаз.
— Знам къде се намира — отговори Виндхиа.
Бе взел факлата да изследва стените, когато от далечината отекна страхотен взрив. Земята се разтърси и буци пръст се откъснаха над тях. За щастие четиримата индийци усетиха навреме това срутване и бързо се втурнаха в галерията, като мъкнеха пленника.
— Какво се е случило? Мина ли възпламениха? — попита ТремалНаик.
— Струва ми се, че са вдигнали във въздуха къщата ми — каза Виндхиа, който изглеждаше неспокоен. — Признавам, че не очаквах този удар.
— Да не са взривили и галерията? — попита факирътдонди.
— Не вярвам, но… чуйте! Нищо ли не чувате?
ТремалНаик и другарите му спряха дъха си и се заслушаха. Откъм тъмната галерия, по която бяха минали, се зададе глух рев, който нарастваше все повече.
Четиримата индийци се спогледаха.
— Като че ли в галерията е нахлула вода — рече ТремалНаик.
— Вода ли? — възкликна Виндхиа ужасен — Тогава значи са вдигнали във въздуха желязната плоча, която досега ни пазеше от водната стихия.
— Да бягаме — каза старият тхуг. — Бързо, потърси изхода! Виндхиа се стрелна към един ъгъл на пещерата, където знаеше, че се намира втора плоча, закриваща отвора към подземията на старата пагода. Вече бе напипал бутона, който задвижва пружината, когато в тъмнината над тях се изсипа воден ураган. Ударът на тази водна маса бе толкова силен, че четиримата бегълци и пленникът им бяха отпратени към срещуположната стена. Двете факли загаснаха, но старият Мох бързо бе вдигнал ръката си, така че имаха още светлина. В течение на няколко минути нещастниците бяха влачени ту на една, ту на друга страна от бесния поток, който нахлуваше в пещерата и застрашаваше бързо да я изпълни, като издави всички. Водата биеше в стените, образувайки водовъртежи и видимо бързо нарастваше.
— Велики Шива! — викна ТремалНаик, който бе изпуснал Бхарата. — Потъваме! Какво ли се е случило?