Браминът поведе гостите си през оризището и горичката и спря пред една скромна пагода с високо кубе, от което се издигаха четири шпила и един железен стълб, на чийто връх имаше огромна змия от мед — вероятно онова голямо влечуго, наречено адисешен, което великаните от древността извадили по съвет на Вишну от млечното море, за да си доставят амурдон, сладкото питие на безсмъртието.
Браминът се изкачи бързо по стълбите, бутна тежката врата на пагодата, обкована с позеленели медени плочи, и ги въведе, като затвори вратата с огромно резе.
— Намирате се в храма на четвъртото превъплъщение на Вишну — каза. — Никой индус не ще посмее да влезе без мое разрешение.
— Сипаите са на служба на английското правителство — забележи ТремалНаик.
— Но си остават индийци — отвърна свещеникът.
Храмът бе почти лишен от украса, но по средата се издигаше чудовищно животно от позлатен метал — наполовина човек, наполовина лъв; представляваше Вишну в четвъртото му превъплъщение, когато бе получил от Брама предимството да остане неуязвим от боговете, от хората и от животните.
Браминът докосна статуята и една пружина, скрита в корема на чудовището, отвори вратичка, през която можеше да мине един човек. Той побутна двамата индийци и им каза:
— Тук ще бъдете в безопасност, никой няма да ви открие. Вътрешността на лъва с човешка глава беше куха и имаше място да се разположат спокойно двама души. От очите на чудовището, изработени от прозрачна материя, влизаше достатъчно светлина. Двамата индийци се повдигнаха на пръсти и през тези очи можаха съвсем ясно да видят не само стените на пагодата, но и вратата в края на стълбите. Старият тхуг направи жест на задоволство.
— Ще можем да наблюдаваме онова, което ще се случи в пагодата.
— Нямаш ли доверие в брамина? — попита ТремалНаик.
— Имам — отвърна Мох. — Брамините мразят англичаните, защото са подтисниците на Индия, но мразят и сипаите, които са приели да им служат и да бъдат съюзници на бялата раса. Той е обещал да ни спаси и макар да не знае причините за нашето бягство, ще удържи обещанието си.
— А смяташ ли, че сипаите ще ни оставят намира?
— Не се надявам. Ако са открили следите ни, те ще обсадят пагодата, дори биха дръзнали да нахлуят в нея, но кой би предположил, че се крием в търбуха на това животно?
— И така да е, ще обсадят пагодата и ще ни попречат да излезем — рече ТремалНаик.
— Ще им омръзне.
— А през това време капитанът ще замине за Раймангал. Мох се замисли.
— Вярно е — прошепна, — ако замине, ще бъде катастрофа за всички последователи на Кали.
— Може би и смъртта на момичето, което обичам — каза ТремалНаик със задавена въздишка. — Не, този човек не трябва да замине: трябва да го убия, за да изтръгна от смъртта Девата на пагодата.
— Може би ще отложи заминаването си до завръщането на сипаите.
— Кой може да каже това?
— Никой, но предполагам.
— Но ако замине?
Старият Мох замълча, понеже не знаеше какво да отговори. Изведнъж се удари по челото и извика:
— Забравихме светия факир Нимпор! Този човек може да ни спаси.
— По какъв начин?
— Не знам, но имам голямо доверие в стария Нимпор. Той е почитан факир, всички останали секти факири го слушат, затова може всичко. Нека го уведомим за опасното ни положение и ще видиш, че ще намери начин да ни изведе оттук.
— А кой ще се нагърби да го извести?
— Браминът.
В този миг силен удар отвън събуди ехото в цялата пагода.
— Сипаите!… — възкликна старият тхуг и потръпна.
— Тихо! — каза ТремалНаик.
XVII. Празникът на кравите
Браминът очакваше това посещение, защото още при първото почукване на пагодата той излезе иззад някакъв параван, където се молеше и бързо се насочи към вратата.
ТремалНаик и Мох дебнеха всяко негово движение зад прозрачните очи на чудовището. Свещеникът издърпа голямото резе и бавно отвори вратата, но остана с широко разперени ръце, за да попречи влизането в пагодата. Появиха се четирима сипаи с пушки, предвождани от един сержант, в когото ТремалНаик и другарят му веднага познаха Бхарата.
— Какво желаете? — попита браминът, като се престори на крайно изненадан.
Като се сблъскаха с този свещеник, принадлежащ към тъй високопоставена каста, петимата индийци се смутиха, но сержантът се окопити пръв и каза:
— Прости, свети отче, за безпокойството. Вместо теб смятах да срещна един от ония двама мъже, които преследваме упорито от снощи.
— И идвате да ги търсите в тази пагода? — попита браминът с нарастваща изненада.