— Знам, че сте добри синове, но времето още не е дошло — каза старият индиец.
— Какво чакаме?
— Грози ни голяма опасност, синове мои. Един мъж е загледал девата, която бди над пагодата на богинята.
— Кощунство! — възкликнаха индийците.
— Да, синове мои, един смел мъж дръзна да погледне в лице небесната дева, но ако този човек не падне под мълнията на богинята, ще загине от нашето непогрешимо ласо.
— Кой е този човек?
— С времето ще научите. А сега ми донесете жертвата. Двама индийци се надигнаха и се насочиха към мястото, където лежеше трупът на бедния Хурти. ТремалНаик, който бе присъствувал на тази необикновена сцена без да мигне, при вида на двамата мъже, повлекли за ръце мъртвеца към дънера на банияна, рязко се изправи с карабина в ръце.
— А, проклетници! — възкликна с глух глас и вдигна карабината.
— Какво правиш, господарю? — пошепна Камамури и наведе цевта на оръжието.
— Остави да ги претрепя, Камамури — каза ловецът. — Те са убили Хурти и е справедливо да отмъстя за него.
— Ще заловят и двама ни. Четиридесет са.
— Прав си, Камамури. Ще ги нападнем по-късно всички вкупом.
Сведе карабината си и отново седна, като хапеше устни от гняв.
Двамата индийци довлякоха Хурти в средата на кръга, в краката на стареца.
— Кали1 извика той и вдигна очи към небето. и Извади камата от пояса си и я заби в гърдите на Хурти. — Нещастник! — крясна ТремалНаик. — Това вече е много! Изскочи от скривалището си и светкавица разкъса мрака, последвана от силен гръм. Пронизан в гърдите от куршума на ловеца. старият индиец се строполи върху трупа на Хурти.
IV. В джунглата
При неочаквания гърмеж насъбралите се наскачаха с ласо в дясната ръка и кама в лявата. Като видяха своя вожд да се строполява на земята, облян в кръв, забравиха за миг да търсят убиеца, за да му се притекат на помощ, За ТремалНаик и Камамури това време бе достатъчно да се втурват в бяг, без да бъдат забелязани.
Покритата с гъсти, бодливи храсти и гигантски бамбукови дървета джунгла беше на няколко крачки и им предлагаше сигурно убежище. Двамата индийци се втурнаха сред тях, като тичаха с все сили в продължение на пет-шест минути и накрая се отпуснаха под един бамбуков гъсталак.
— Ако ти е скъп животът, не мърдай — каза ТремалНаик на Камамури.
— Какво направи, господарю? — каза бедният махарат. — Сега ще се нахвърлят върху нас и ще ни удушат като нещастния Хурти.
— Отмъстих за моя другар. Впрочем, не вярвам да ни открият.
— Те са духове, господарю.
— Хора са. Мълчи и се оглеждай.
В далечината, от банияна долитаха ужасни викове.
— Отмъщение! Отмъщение! — крещяха.
Три високи ноти от рамзинга отекнаха в джунглата, а изпод земята се чу предишният глух тътен. Двамата ловци се свиха и смалиха колкото могат повече, дори престанаха да дишат. Знаеха, че ако бъдат открити, неминуемо щяха да бъдат удушени от копринените примки на тези фанатични убийци, затрили толкова много човешки живота. Не бяха минали и три минути, когато се чу пращенето на бамбуковите клони и от мрака се показа един от ония хора с ласо в едната ръка и кама в другата; префуча като стрела покрай нашите хора и изчезна в гъстата джунгла.
— Видя ли го, Камамури? — попита ТремалНаик шепнешком.
— Да. господарю — отвърна махаратът.
— Те ни мислят много далеч и искат да ни догонят. След няколко минути никой няма да остане зад нас.
— Не се осланяйте на това, господарю. Тези хора ме плашат.
— Не се страхувай, аз съм с теб. Мълчи и бъди нащрек. Друг индиец, въоръжен като първият, мина тичайки, но и той изчезна в леса. В далечината се чу още някой вик и едно изсвирване, което може би беше сигнал. После всичко утихна.
Мина половин час. Всичко говореше, че индийците, поели по погрешна следа, са се отдалечили доста. Нямаше по-удобен случай за двамата ловци да се завъртят на петите си и побегнат в посока на брега.
— Камамури — каза ТремалНаик, — можем да тръгнем. По мое мнение ония са пред нас, в джунглата.
— Сигурен ли си, господарю?
— Не чувам никакъв шум.
— А къде ще идем? Може би при банияна?
— Да, махарате.
— Да не искаш да влезеш вътре в него?
— Засега не, но утре вечер ще се върнем тук и ще разкрием загадката.
— Кои смяташ, че са тези хора?
— Не знам, но ще разбера, Камамури, както ще разбера коя е онази жена, която бди над пагодата на тяхната ужасна богиня. Чу ли какво каза онзи старец?
— Да, господарю.
— Не знам, но ми се струва, че говореше за мен, и се съмнявам да не би онази девица да е…
— Какво?
— Жената, която ме омагьоса, Камамури. Когато онзи старец заговори за нея, почувствувах сърцето ми да бие силно и това ми се случва всеки път когато…