— Подозираме, че са се укрили тук — каза Бхарата. — Вървяхме по следите им и ако не сме ги объркали с други, ония двама души трябва да са наблизо до пагодата.
— Тук никой не е влизал.
— Сигурен ли си в това, което казваш?
— Не съм видял никой, така че можете да си ходите и да търсите другаде.
С тези думи понечи да затвори вратата на пагодата. Но Бхарата, който не беше убеден от чутото, му попречи. Браминът свъси чело.
— Ти дръзваш?… — каза.
— Не дръзвам нищо — отвърна сержантът с твърд тон. — Търся ония двама души и нищо повече.
— Какво искаш?
— Да огледам пагодата.
— Въоръжени хора да влязат в един храм на Вишну, богахранител, когото всички индуси почитат?
— Ще оставим огнестрелното оръжие навън, ако така ти изнася, но ще влезем
— Добре — отвърна браминът, страхувайки се че една по-нататъшна съпротива може да засили съмненията на сержанта.
— Благодаря — отговори Бхарата.
Накара хората си да оставят огнестрелното оръжие, после се обърна към втора група сипаи, останали в началото на стълбите и каза: — Заобиколете пагодата и ако видите някой да бяга, открийте огън.
След тези думи влезе с четирима други, като държеше ръка върху сабята си, готов за всяка изненада. Пагодата нямаше скривалища за претърсване, нито стаи, обитавани от брамина. Но петимата сипаи разгледаха грижливо всеки ъгъл, почукаха по плочите на пода, за да се уверят че отдолу няма подземие, накрая спряха пред чудовищната статуя на бога. Може би Бхарата би искал да се увери дали е куха, но не посмя да извърши подобно осквернение. Той също беше индиец и макар от много години да се намираше на служба при капитана, не беше се отказал от религията си.
— Ти ме уверяваш, че никой не е влизал в тази пагода? — попита отново сержантът.
— Никой — отговори спокойно свещеникът.
— И все пак ония двама души трябва да са се укрили някъде тук.
— Търси ги.
— В това бъди сигурен. Сбогом, отче на Брама.
Петимата сипаи хвърлиха последен поглед наоколо. и без да бързат, си отидоха. Браминът почака да се отдалечат, после затвори вратата и като обиколи храма, застана да наблюдава през един отвор, скрит зад една слонска глава, изваяна от черен камък.
— Аха! — промълви скоро след това. — подготвят се да обсадят пагодата. Добре, ние също ще бъдем търпеливи като вас, дето сте се продали на расата, която подтиска страната ни.
Напусна наблюдателницата си и се запъти към статуята на божеството. Натисна пружината и зад вратичката веднага се появиха главите на ТремалНаик и стария тхуг.
— Засега няма от какво да се страхувате — каза браминът
— Отидоха ли си? — попита ТремалНаик, който си пое дълбоко дъх.
— Не, обсаждат пагодата.
— Още ли подозират нещо?
— Страхувам се, че да.
— Смяташ ли, че скоро ще си отидат?
— Съмнявам се.
— Нямаш ли начин да улесниш бягството ни.
— Никакъв.
— Няма ли някакво подземие, свързано с гората? — попита Мох.
— Тази пагода няма.
— И все пак трябва да се измъкнем — каза ТремалНаик. — Очакват ни другаде.
— Ако се покажете навън, ония изменници ще ви хванат.
— Чуй ме — каза старият тхуг, — имаш ли някое доверено лице?
— Да, едно момче, което ми носи храна.
— Кога ще дойде?
— Скоро.
— Познава ли индийската част на града?
— Там е родено.
— Трябва да иде да потърси един факир, на име Нимпор. Този, факир е наш приятел и ще ни спаси.
— Къде се намира?
— В пагодата на Кризма, Наричат го Факирът с цветето, понеже държи постоянно едно растение в лявата си ръка.
— Ще пратя да го потърсят — каза браминът. — Какво да му кажат?
— Че двамата му приятели, ТремалНаик и Мох, са обсадени в тази пагода от сипаите, водени от сержанта на капитан Макферсън.
— Още преди да се стъмни ще имате новини от вашия факир, обещавам ви — каза браминът.
Донесе им съд, пълен с варен ориз и риба, разхладително питие и няколко банана, дребни и сладки, които тук са предпочитаната, храна на мъдреците и свещениците на Брама, поради което това бананово дърво се нарича от сегашните ботаници musa sapientium. ТремалНаик и старият тхуг бързо излапаха храната, защото не бяха слагали нищо в устата си от предишния ден, поставиха камите си под ръка и се унесоха в сладък сън. Така прекараха няколко часа, когато пружината на вратичката отскочи и ги разбуди. Мракът бе навлязъл вече в търбуха на божеството, но щом вратичката, се отвори навлезе достатъчно светлина, за да различат усмихнатото лице на брамина.
— Момчето току-що се върна и каза, че тази вечер вашият факир ще ви освободи.