Тайните на Черната джунгла

Двадесетимата мъже вдигнаха отново на прътите чудовищната статуя и се върнаха при музикантите и танцувачките.

XVIII. Твърде късно

Нимпор се беше свил на брега, до самата вода, уж се къпе. Щом шествието се отдалечи, стана и каза:

— Бързо, елате!…

ТремалНаик и старият тхуг го последваха и тримата достигнаха до един гъсталак.

— Благодарим ти за намесата — каза му ТремалНаик. — Ако не беше ти, все още щяхме да сме в корема на Вишну.

— Оставете благодарностите, а да се занимаем с капитана — отвърна Нимпор.

— Имаш ли новини за него? — попита Мох.

— Да, лоши за вас и Суйодхана.

— Говори — рече ТремалНаик.

— Страхувам се, че утре сутринта заминава за Раймангал.

— Велики Шива! — възкликна ТремалНаик и прибледня.

— Днес „Корнуел“, който трябва да го откара за граничните райони, беше под пара.

— Кой ти каза?

— Хидер.

— Тогава всичко е загубено.

— Още не знам. Трябва да отскочим в Калкута и да се уверим, че наистина заминава.

— Да не губим минута. Къде е закотвен корабът?

— До форт Уйлям.

— Трябва веднага да отидем.

— Далече е — отбеляза старият тхуг.

— Наблизо ви чака вашата лодка — каза факирът.

— Спасиха ли се нашите хора?

— Да.

— Да тръгваме — каза ТремалНаик. — Ако „Корнуел“ е заминал, аз губя моята Ада, но вие ще загубите Суйодхана и всички шефове на вашата секта.

Тримата мъже се впуснаха покрай брега на реката, а в далечината звучаха още тръбите и барабаните на шествието. Триста метра по-нататък те намериха лодката, скрита сред тръстиките и пазена от шест гребци.

— Видяхте ли някой да се навърта насам? — попита ги старият тхуг.

— Никой — отвърнаха гребците.

— Смятате ли, че можем да стигнем до форт Уйлям преди изгрев? — попита ТремалНаик.

— Може би, ако напрегнем сили — каза един от индийците

— Петдесет рупии ако успеете — рече факирът.

— Благодаря, стига ни благословията ви — отвърнаха тхуги Лодката се откъсна от брега и се спусна по течението като стрела. Мох застана на кормилото, а до него седнаха ТремалНаик и факирът. Понеже по този час притокът Хугли бе пуст, лодката можеше да се движи без страх, че ще срещне някого, но кормчията трябваше да внимава и описва големи завои, поради чести плитчини по тия места.

Докато тхугите гребяха все по-силно, та чак мускулите им щяха да изскочат, ТремалНаик и факирът подновиха разговора си.

— Значи ти видя Хидер — рече ловецът от Черната джунгла.

— Да, днес, преди да получа известието от брамина.

— Съвсем сигурен ли е, че капитанът ще тръгне призори?

— Има всички основания да вярва — отвърна факирът. — Вчера видял да товарят две роти бенгалски пехотинци, две оръдия и голямо количество боеприпаси и храна. Освен това, по обяд машината била запалена.

— Капитанът бил ли е на борда?

— Не можа да ми каже.

— Двамата ни сподвижници още ли са на фрегатата?

— Да.

— Те ще помогнат много — каза ТремалНаик.

— Какво имаш предвид?

— Да се кача на фрегатата.

— На кораба ли искаш да го убиеш?

— Не виждам друг начин, особено сега…

— Но няма да е така лесно — каза факирът.

— Готов съм на всичко — отвърна ТремалНаик с решителност в гласа.

— Англичаните не се шегуват, особено с нас, индийците.

— Знам.

— И вярваш, че ако убиеш капитана, експедицията ще пропадне?

— Да, защото той е душата на начинанието.

— А ако корабът е тръгнал?

— Тогава ще ида да чакам капитана в Раймангал.

— А знаеш ли, че канонерката, на която е Хидер, също се готви за заминаване?

— За къде?

— За Цейлон.

— Е, и какво?

— Трябва да тръгне утре вечер.

— Не те разбирам.

— Искам да кажа, че в случай, че „Корнуел“ е заминал, ти можеш да се качиш на „Девоншайр“ и да я напуснеш при устието на реката. Канонерката е много по-бърза от фрегатата.

— Ще мога ли да се кача на нея

— За това ще има грижа Хидер

Докато разговаряха, лодката продължаваше да се спуска по Ганг с нарастваща бързина. Вече бе отминала индийската част на града и сега минаваше покрай европейския град, когато зората изведнъж завладя небето и отне от блясъка на звездите. Екипажите на многобройните съдове край брега почваха да се разбуждат. Сред гората от мачти, въжета и платна се появяваха хора, които протягаха ръце, а тук-там някоя монотонна песничка се издигаше към спокойното небе.

ТремалНаик се беше изправил и погледът му бе прикован към внушителната снага на форт Уйлям, която изпъкваше в полумрака.

— Къде е фрегатата? — попита той настървено.

Факирът също се бе изправил и жадно оглеждаше брега с малките си, огнени очи.