— Не за пръв път работя при казаните.
— Добре, аз започвам да действувам.
Хидер отново се качи на палубата и отправи поглед към мостика. Капитанът се разхождаше напред-назад с ръце, скръстени на гърдите и пушеше цигара.
— Бедният капитан! — промълви удушвачът. — Не заслужаваш такава лоша шега, но… Друг на мое място вместо да ти даде опият, направо щеше да ти сипе силна отрова.
Насочи се към кърмата, незабелязано слезе под палубата и спря пред кабината на коменданта. Вратата беше притворена; бутна я и се намери в стая от шест квадратни метра, тапицирана в червено и елегантно мебелирана. На една масичка видя кристално шише, пълно с лимонада. Сатанинска усмивка плъзна по устните му. Сети се, че всяка сутрин бутилката беше празна — преди да си легне капитанът я изпиваше. Мушна ръка в пазвата си и извади малко шишенце с червеникава течност. Помириса я няколко пъти, после капна три капки в шишето. Лимонадата кипна и стана червена, но бързо възвърна първоначалния си цвят. „Ще спи три дни — помисли си тхугът. — А сега да ида при приятелите.“
Излезе от стаята и през една вратичка се отправи към трюма. Под кърмата се чу леко скърцане, сякаш някой зареждаше оръжието си.
— ТремалНаик! — повика тхугът.
— Ти ли си, Хидер? — попита един задавен глас. — Отваряй, че тук се задушаваме.
Тхугът взе от един ъгъл фенер, предварително скрит, запали го и се приближи до десетте бъчви, поставени една до друга. Извади капаците и десетимата удушвачи, полузадушени, с изтръпнали крайници и лъснали от пот, поради горещината тук долу, излязоха. ТремалНаик се спусна към Хидер.
— Къде е, „Корнуел“?
— Бърза към морето.
— Има ли надежда да го настигнем?
— Да, ако „Девоншайр“ усили хода си.
— Трябва да го нападнем, иначе ще загубя моята Ада.
— Но преди това трябва да завладеем канонерката.
— Знам. Имаш ли план?
— Да.
— Говори бързо, изгарям от нетърпение. Тежко ни, ако не настигнем „Корнуел“!
— Успокой се, ТремалНаик. Надеждата още не е загубена.
— Кажи ми какъв е плана ти?
— Преди всичко ще завладеем машинното.
— Имаме ли привърженици при котлите?
— Трима, все огняри. Като станем четирима няма да ни е трудно да обезвредим механика.
— А после?
— После ще ида да видя дали капитанът е изпил наркотика, който сипах в лимонадата му. Тогава вие ще бъдете готови и при първото изсвирване ще се качите на палубата. Изненадани, англичаните ще се предадат.
— Въоръжени ли са?
— Имат само ножове.
— Да побързаме.
— Готов съм. Отивам да завържа механика.
Загаси фенера, върна се на палубата, точно когато капитанът напускаше мостика. „Всичко върви добре“ — каза си тхугът, като го видя да се насочва към кабината си. Напълни лулата си и се отправи към машинното отделение. Тримата привърженици бяха по местата си пред пещите и тихо си говореха. Механикът пушеше, седнал на една пейка и четеше малка книжка. С бръз поглед Хидер предупреди хората си да бъдат готови и се приближи до фенера, окачен на свода, точно над главата на механика.
— Позволете ми, мистер Кътингън, да запаля лулата си — каза му Хидер. — Горе духа лош вятър и огънчето ми гасне.
— С удоволствие — каза механикът.
Изправи се, за да отстъпи, но в същия миг удушвачът го стисна за гърлото тъй силно, че оня не можа да издаде и най-слаб звук, после го залепи с гръб към пейката.
— Милост! — успя да заекне бедният човечец, който започна да посинява под железния юмрук на Хидер.
— Мълчи, за да не ти се случи нещо лошо — каза му.
При един негов знак огнярите го завързаха, запушиха устата му и го завлякоха зад една купчина с въглища.
— Никой да не го докосва — каза Хидер. — А сега да идем да видим дали капитанът е изпил наркотика си.
— А ние? — попитаха огнярите.
— Нито крачка оттук.
Хидер запали лулата си и спокойно тръгна по стълбата.
Канонерката се плъзгаше между два пусти бряга и носът цепеше затлачените с растителност води. Моряците бяха на палубата и гледаха разсеяно течението, като си приказваха и пушеха. Офицерът на вахта се разхождаше и разговаряше с главния топчия. Доволен, Хидер весело потри ръце, върна се на кърмата и се спусна по стълбите на пръсти. Допря ухо на кабината на коменданта и чу звучно хъркане. Завъртя дръжката на вратата и влезе, като не забрави да извади камата си от пояса за всеки случай. Капитанът бе изпил цялото шише с лимонада и спеше дълбоко. „Няма и топ да го събуди“ — каза си. Излезе от кабината и отново слезе в трюма. ТремалНаик и другарите му го чакаха с револвери в ръка.
— Какво става? — попита ловецът от Черната джунгла и скочи на крака.