— Машинното отделение е наше, а капитанът изпи наркотика — отговори Хидер.
— А екипажът?
— Всички са на палубата, без оръжие.
— Да се качваме.
— Полека, приятели. Трябва да поставим моряците между два огъня, за да им попречим да се барикадират в предната част на носа. Ти, ТремалНаик, остани тук с пет души, а аз с другите ще отида в общото помещение. При първия изстрел качете се на палубата.
— Ясно.
Хидер стисна револвер в дясната си ръка и секира в лявата и прекоси трюма, отрупан с разглобени оръдия, бурета и бъчви. Петима тхуги го последваха. От трюма малкият отряд премина през общото помещение и изкачи стълбата.
— Пригответе оръжието си, ще открием непрекъснат огън.
Шестимата мъже връхлетяха на палубата с диви викове. Екипажът се спусна към носа, без да разбира какво става. Отекна изстрел и повали главният топчия.
— Кали!… Кали! — крещяха тхугите.
Това беше бойния вик на тхугите, последван от градушка от куршуми. Няколко души се търколиха на палубата. Другите, изненадани и изплашени от това внезапно нападение, се хвърлиха към кърмата с викове на ужас.
— Кали!… Кали!… — отвърнаха им викове от кърмата. ТремалНаик и хората му изскочиха с револвери в едната ръка и ками — в другата. Изтрещяха няколко изстрела. Настъпи неописуема бъркотия на борда на канонерката, която лишена от кормчия, плуваше напреки на течението. Хванати между два огъня, англичаните загубиха ума си. За щастие, офицерът на вахта не бе още убит. С един скок скочи от долния мостик със сабя в ръка.
— След мен, моряци! — викна.
Англичаните в миг се групираха около него и се втурнаха към кърмата с ножове, брадви и прътове. Сблъсъкът бе ужасен, ТремалНаик и хората му бяха отблъснати от тази човешка вълна. Офицерът на вахта завзе оръдието, но победата му трая кратко. Сега Хидер нападаше с неговите хора откъм гърба.
— Господин лейтенант! — викна с револвер, насочен към него.
— Какво искаш, нещастнико — ревна офицерът.
— Предайте се и кълна ви се, че няма да падне косъм нито от вашата глава, нито от тази на моряците ви.
— Не!
— Предупреждавам ви, че имаме по петдесет куршума всеки един. Всяка съпротива ще бъде излишна.
— Ас нас какво ще правите?
— Ще ви натоварим в лодките и оставим свободни да отплувате към който бряг искате.
— Ас канонерката какво искаш да правиш?
— Не мога да ви кажа. Хайде, предайте се, или ще командувам огън.
— Да се предадем, лейтенант! — викнаха моряците, които виждаха положението си.
След кратко колебание лейтенантът счупи сабята си и я хвърли в реката. Удушвачите се нахвърлиха на моряците, обезоръжиха ги и ги натикаха в две спасителни лодки, като вътре поставиха спящия капитан и завързания механик.
— На добър час! — викна Хидер.
— Ако те хвана, ще те обеся! — отвърна му лейтенантът и му се закани с юмрук.
— Както ви е угодно.
Канонерката продължи своя курс, докато двете лодки се насочваха към брега на реката.
XX. На борда на „Корнуел“
Най-трудното бе извършено. Сега трябваше да догонят с пълна пара фрегатата, която имаше преднина от петнадесет часа, и да я настигнат или при устието на реката, или в морето, за да поставят в действие втория план, не по-малко дързък и опасен, замислен от ловеца на Черната джунгла.
След като разчистиха палубата от труповете и дадоха първа помощ на ранените, които за щастие не бяха много, ТремалНаик се изкачи на горния мостик с Хидер, а един моряк се настани с голям бинокъл високо на мачтата. При повика на новия комендант Удаипур, който водеше кораба, изскочи от кабината си и се стрелна към мостика.
— Трябва да летим, Удаипур — каза ТремалНаик.
— Пещите са натъпкани с въглища, капитане. Налягането е достигнало връхната си точка.
— Не стига. Трябва да догоним „Корнуел“.
— Натовари буталата с пет атмосфери — каза Хидер.
— Рискуваме да избухнем — рече Удаипур.
— Няма значение, изпълнявай!
Машинистът се втурна към машинното отделение.
Канонерката летеше като птица. Стълбове чер дим, примесен с искри, излизаше от тесния комин, парата свистеше в котлите с такава сила, че корабът скърцаше от носа до кърмата и цепеше водата, която се издигаше до борда му.
— Десет възли и пет десети — съобщи морякът.
— Скоростта ни е като на най-бързите морски изтребители — каза квартирмайсторът.
— Ще настигнем ли фрегатата? — попита ТремалНаик.
— Надявам се.
— На реката ли?
— Не, в морето. Между Калкута и залива има само сто двадесет и пет километра.
— Каква е скоростта на фрегатата?
— Шест възли в час при спокойно море. Много е стара и товарът й не е малко.