— Ах, моето момче, какво си направил ти — поклати глава Елена Вячеславовна, след като изслуша обърканите обяснения на Тур. — Браво, че дойде при мен и правилно си запомнил за сока от алое.
Тя загаси цигарата си „Беломор“, надигна се и откъсна с щедра ръка от стеблото на столетника две дебели листа.
— Като си отидеш в кабинета, разрежи ги по дължина — имаш ли с какво? Добре. После ще заключиш, ще си събуеш панталона, ще намажеш едно хубаво крака направо с меката каша, разбра ли? И ще бинтоваш останалото върху коляното, ето ти бинт. Между другото, сега ще ти намеря ютия да си изсушиш панталона. Говори се, че днес щял да те вика шефът. Не върви да ходиш при него с мокри гащи, нали? — „Старицата Про“ басово се изсмя и бръкна в шкафа.
Тур дори не попита откъде Елена Вячеславовна знае, че го вика Главният — все едно, няма да му каже. Тя си има такава слабост, обича да бъде малко загадъчна. Като всяка жена. Той ни най-малко не се учуди и че Прохорова държи в канцеларията си ютия: прокуратурата за нея е втори дом, ако не и първи, и тук тя не може да няма всичко необходимо.
Щом се върна в кабинета и оправи пострадалия си крак (докато размишляваше дали е удобно да се покаже пред секретарките и машинописките такъв мокър и нещастен, на коляното му успяха да изскочат ужасни мехури), Тур просна неловко панталона на бюрото и започна да го суши. За дългите години семеен живот той напълно отвикна да си служи с ютията, върху панталона му неизвестно откъде започнаха да се появяват излишни гънки, на това отгоре събореният чайник продължаваше да се търкаля на пода в локва вече изстинала вода и докато кръстосваше из стаята, Вениамин Аркадиевич успя да си намокри и чорапите.
Дяволски му се искаше да звънне вкъщи, да се оплаче на Клава от злата съдба. Потисна тази мисъл не без усилие, доизсуши и обу панталона си, за малко да свали с такъв труд направената превръзка. После намери в шкафа парцал, избърса пода и тъкмо щеше да сложи чайника, за да пие най-накрая чай, се сепна: наистина снарядът не попада два пъти в една и съща яма, но щом днес съдбата не го обича, няма какво да я изкушава.
Секретарката на Гигантов позвъни веднага щом Вениамин Аркадиевич оправи хаоса в стаята. Както беше предрекла Елена Вячеславовна, Гигантов очакваше старши следователя с доклад.
От нетърпение Тур усети сърбеж в дланите. Имаше какво да каже на прокурора на Москва: преди нещастния случай с чайника беше успял още веднъж хубавичко да разгледа всички материали по делото и напълно се убеди, че вчерашните му идеи на практика изцяло и напълно се подкрепят от процесуални документи.
Бюрото на Гигантов беше поръсено с хлебни трохи. Той никога не посещаваше стола, затова вечно дъвчеше сандвичи на работното си място. Разбира се, не ядеше пред подчинените си, но трохите говореха сами за себе си — изглежда, прокурорът не беше приучен да почиства маса. Но пък клавиатурата на прокурорския компютър беше девствено чиста: явно техниката стоеше в кабинета изключително за „тежест“ и бе призвана да свидетелства, че Гигантов не изостава от прогреса за разлика от някои несъзнателни служители.
Прокурорът на града гледаше Вениамин Аркадиевич под вежди и не беше ясно дали слуша следователя, или къркоренето на собствения си стомах. Когато докладчикът стигна до думите „да се арестува Пронин“, Гигантов подскочи:
— Как така веднага да се арестува?
— Само веднага е възможно. Ако започнем да го усукваме, само ще изплашим Атамана, тогава върви го гони.
— Вениамин Аркадиевич, много се горещите. А в какво да обвиним Атамана според вас? Незаконно съжителстване с певицата Разторгуева?
На Тур му стана горещо.
— Другарю прокурор, ще разрешите ли да отворя прозорчето?
Гигантов се надигна демократично, отиде до прозореца и го разтвори.
— При ареста ще намерим в какво да го обвиним — занарежда Вениамин Аркадиевич, предвиждайки възраженията. — Той е свършил такива работи в неговия Ростов, че по който и параграф да го подведеш, все няма да сбъркаш. Във всеки случай е достатъчно за първите три денонощия. А през това време ще изтръгнем от него всичко, което трябва, и по нашето дело.
— А какво трябва? Както разбрах, Вениамин Аркадиевич, вие можете предварително да предвидите всичко, което той ще разкаже?
— Е, първо… Щом лично вие засегнахте въпроса за Разторгуева, нека започнем от нея. Това, че е любовница на нашия Пронин, вече го казах. С Арбатова (покушението срещу Арбатова нали е в рамките на нашето дело?) я свързва не само здравата конкуренция.