— … ако продължим да разработваме Пронин, аз ще изпратя запитване в Ростов дали предишните собственици не са имали неприятности във връзка с тази сделка. Бас държа, че е имало неприятности! Ако и там има трупове, то може да смятаме връзката за доказана…
— Е, е… Да допуснем — одобрително вметна Гигантов и Тур се окуражи.
— Тоест излиза, че е било много изгодно дори с един откос да се повали и Марков, провалил бизнеса на Атамана, и Арбатова, измамила Атамановата любовница…
— Така ли мислите?
— Искам да кажа, че за Пронин е имало смисъл.
— Е, добре. Но сега, Вениамин Аркадиевич, сам разбирате, че сме стигнали до най-слабото място. Защо е пострадал Тарасенков? Или злополучният откос по чиста случайност е улучил председателя на тенисната федерация? Ако ме питате честно, трудно е за вярване… Имайки предвид славното му минало…
— Нали и аз това казвам! Той наистина има богато минало. Да, засега не е известно как Пронин се вписва в това минало. Но не може всичко изведнъж! И ще разберем точно от Атамана. Когато го арестуваме. А засега можем да смятаме за установено, че Тарасенков е бил свързан с Марков с различни незаконни машинации. В частност по отношение на Купата на Кремъл…
— Вениамин Аркадиевич, драги мой. Помислете сам: вие твърдите, че Тарасенков е свързан с Марков чрез Купата на Кремъл. Тогава защо да не предположим — на същите основания, на които вие обвинявате Атамана, — че двойката е била ликвидирана именно заради връзките й с въпросната Купа, а Арбатова просто е минавала наблизо? Или — „да арестуваме онези, които подозираме за покушението срещу Тарасенков и Марков, пък тогава ще изчоплим от тях за какво им е Арбатова“. Та това е едно и също! Вие свързвате Марков с Арбатова, оставяйки Тарасенков за девета дупка на кавала, а точно по същия начин могат да се свържат Марков и Тарасенков — игнорирайки Арбатова или дори Тарасенков и Арбатова, заобикаляйки Марков… Е, става по-сложно, но не говоря за това.
— И аз не говоря за това. Нямаме конкретни заподозрени във връзка с Купата на Кремъл, а във връзка с Ростов имаме. Дори нямаме предположения във връзка с Купата кой и за какво може така да им се обиди… кой е бил заинтересован от това… Защото тези господа са харчили изключително държавни средства. Сега ще ви докладвам по-подробно по този въпрос.
— Няма нужда подробно… засега. Това е материал за съвсем друго дело. На което, изглежда, няма да бъде даден ход по причина на… кончината на обвиняемите. Чуйте ме — Гигантов изведнъж заговори твърдо и дори някак патетично. — Виждате какво се получава при вас: не търсим там, където трябва, където е делото, а там, където има заподозрян.
Носът на Тур изстина, кожата му настръхна, цялото му същество крещеше: „Не е вярно! Той преиначава!“. Но се налагаше да мълчи, разбира се.
— Знаете ли какво… — продължаваше Гигантов. — Мотивите, които приписвате на този Атаман, са прекалено възвишени. Хората, Вениамин Аркадиевич, рядко извършват шумни убийства просто за да си отмъстят, а не от съображения за изгода. Та в края на краищата Пронин не е чеченец. А и свещената мъст на чеченците в идеалния вариант е кръвно отмъщение, а не заради бирени заводи и съмнителни хонорари.
— Тоест смятате за несъстоятелна моята версия?
— Но защо? Просто трябва още да се поработи по нея. В края на краищата нали сам възнамерявахте да изяснявате нещо за парите между Арбатова и Разторгуева. И да разберете какво се е случило с тези, които са продали ростовския бирен завод на Марков. Спокойно можете да се занимавате с това. А после ще поговорим.
Тур стана неловко и излетя като куршум зад вратата. Кипеше — кипеше като чайника, който така непредпазливо събори сутринта върху панталона си.
Денис Грязнов.
1 юли
— Оп-па-ла!
Без да откъсва очи от монитора, Макс вдигна победно дясната си ръка с устремен към тавана показалец. Денис го погледна въпросително под око: какво ли изрови компютърният гений? А Макс вече трескаво зачатка по клавиатурата. Нищо не обясни. При хакерите процесът на търсене или работният процес (без разлика) е свързан с пълно потапяне в себе си и невъзприемане на околната действителност. Как ли не му омръзва? Току-що три часа воюва с вирусите, вместо сега да отдъхне…
Може би щеше да попита Макс какво всъщност означава това негово „оппала“ и във връзка с какво го каза. Но го отвлече игривата мелодия на внезапно оживелия в кабинета му телефон. Денис се повъртя, без желание стигна до апарата и без желание вдигна слушалката: