— Да. Бюро „Глория“.
— Добър ден. Извинете, с кого имам честта? — пропя някой много културно в слушалката.
— Грязнов. — Той се отпусна на стола, кой знае защо предположи, че разговорът ще е дълъг.
— Много добре — с удоволствие проточи онзи глас отсреща. — Точно вие ми трябвате.
— Слушам ви. — Денис почувства, че сладникавият глас на невидимия събеседник започва да го дразни.
— Не бързайте да се горещите предварително, господин Грязнов — непознатият побърза да охлади разгорещеността му, сякаш доловил настроението му (явно се обаждаше мъж, и то доста млад).
— Откъде го измислихте? — измърмори Денис.
— Просто така, имам интуиция, нали разбирате.
— Добре де, какво има? Казвайте. Нямам много време.
— Приятно се общува с делови човек — непознатият най-вероятно издевателстваше. — И тъй ние с вас вече се познаваме задочно…
В същото време в кабинета нахлу тройката оперативници на „Глория“, доволни и отпуснати след обърнатата чашка по време на обяда (което не се случваше толкова често). Но като видяха как раздразнението по лицето на говорещия по телефона шеф се сменя с внимание, и тримата замряха на вратата. Демидич, който искаше още от прага да изрази някакво съображение, така и остана с полуотворена уста.
Най-накрая Денис затвори телефона и погледна пристигналите:
— М-да. Често казано, само това не съм очаквал.
Ченгетата се спогледаха, без да разбират нещо.
— Появи се „Младежът“ — поясни Денис.
— Ама как, сам ли позвъни? — уточни Голованов.
— Аха. И ми определи конфиденциална среща. На четири очи. Конспиратор скапан.
— Е, и? — обади се Демидич.
— Какво „е, и“? Разбира се, че ще отида — отвърна Денис, надигна се от стола и разкърши изтръпналия си гръб. Щом улови въпросителните погледи на оперативниците, добави: — И за вас ще се намери занимание.
Той се разположи върху работното си място, изчака останалите да насядат.
— Значи така. Няма какво да умуваме много. А и времето накъсява. Срещата е за 16:00 в района на метро „Пражка“. Там има или парк, или горски масив. Не си спомням точно.
— Аз съм наясно — намеси се Демидич. — Там е паркова зона, стига до „Чертановска“.
— Чудесно — продължи Денис, — значи ти, Демидич, ще ме прикриваш, а Николай и Сева ще проследят след срещата нашия скъп „Младеж“… Всичко ли е ясно?
Ченгетата на „Глория“ закимаха дружно. Работата е традиционна и няма нищо сложно. Оставаха детайлите: времето и пътят, местата за дислокация, тръгването, възможните посоки на следенето. И четиримата сведоха глава над картата на Чертановски район на Москва.
— Ехо! — напомни за себе си Макс, временно бяха забравили за неговото съществуване.
Този път Денис не издържа и отиде да погледне монитора на отчаяния хакер. Разположената на екрана цветна картинка буквално го накара да се вцепени.
— Все пак паднаха в мрежите на Макс — изкоментира изображението на схемата на Пентагона Коля Шчербак, който надничаше през рамото на Денис.
— За такива работи онези момченца могат да намажат куршума — отбеляза Сева зад другото му рамо.
— Ще видим кой и какво ще намаже — усмихна се самодоволно Макс и се облегна на стола си. — Стига толкова, пет минути почивка. Какво ново на белия свят при вас?
— В Брайтън Бийч пак вали — отговори вместо всички Демидич.
— Всичко е ясно — не се учуди Макс, — поредната оперативна задача. — И затананика тихо: — И бързо станаха готови.
Наистина се приготвиха бързо. Само след двайсет минути, в 14:15, четворката ченгета от „Глория“ тръгна на „лов“, като остави руския хакер в горда самота да прониква в тайните и секретите на вражеското военно ведомство.
До спирка „Пражка“ на метрото стигнаха сравнително бързо, като се има предвид потокът коли по пътищата през това време от денонощието. Сева и Николай се шмугнаха напред: според сценария трябваше да пристигнат на мястото на срещата по-рано, да се ориентират и заемат място за наблюдение. Денис караше колата, без да бърза. Няма да закъснее. Зад него остана наскоро построеният на мястото на пазара търговски комплекс „Електронен свят“. След минута на кръстопътя с околовръстното Демидич го помоли да спре.
— Тук живее една позната — обясни той. — Ще изтичам, ще се снабдя с прикритие и те настигам.