Выбрать главу

„Младежът“ въпросително се втренчи в Денис. Той пък мълчеше. Но само за миг.

— Я се разкарайте, Валерий Павлович! — изтърси Денис изведнъж и замря на мястото си. Прекалено много му се искаше да натрие муцуната на самоуверения тип. Дори го засърбяха юмруците.

„Младежът“ веднага и безпогрешно улови смяната на настроението му и побърза да се сбогува, преди да му се случи нещо.

— Все пак бих ви помолил да помислите още веднъж — каза той и се сбогува. — Ще ви телефонирам. Довиждане. — И закрачи бързо напред край незабележимо наблюдаващия ги под око Демидич.

След минута фигурата му се скри зад завоя на пътечката. Денис се върна обратно. Задмина го мъж по анцуг, който тичаше в тръс. Срещна момичета ученички с огромен дог с каишка. Тъкмо изпревариха Денис, и пуснаха псето на воля. Последствията не закъсняха много.

Неистовият кучешки лай, разнасящ се нависоко и преминаващ в скимтене, накара Денис да се обърне. На стотина метра малкият кокер шпаньол отчаяно се хвърляше върху недоумяващия дог и при това кой знае защо подвиваше опашка.

Демидич успя да му закачи каишката и буквално го влачеше по земята, по-далеч от групата. След като догът безучастно продължи по пътя си, рунтавият храбрец се успокои и замаха с късата си опашчица, сякаш нищо не се е случило. Демидич вървеше след Денис и спазваше дистанция.

След петнайсет минути дърветата се отдръпнаха и отново се откри голата поляна. Денис забеляза „Младежът“ в далечния й край. Онзи вече беше успял да пресече откритото пространство, по-рано от него бе завършил кръга из гората и завиваше зад супермаркета. Денис не се съмняваше, че Сева и Николай успешно ще се лепнат за него и ще доведат нещата докрай. Оставаше му да се върне в офиса и да изчака завръщането им. И да вземе със себе си Демидич с четириногото му „прикритие“.

Когато върнаха на стопаните му разходилия се и изпълнил оперативната работа кокер шпаньол Киня, Демидич и Денис се засилиха към „Глория“. Но преди да успеят да се отдалечат на половин километър от „Пражка“, мобилният зазвъня. Денис изслуша обаждането, подхвърли: „Добре. Чакам в офиса“ — и изключи. Естествено, обаждаха се ченгетата, тръгнали след „Младежа“ Денис нетърпеливо натискаше газта, сякаш от това зависеше резултатът от операцията и изобщо цялото разследване.

В „Глория“ чакаха повече от час, докато се появиха Сева и Николай. Видът им не обещаваше нищо утешително. Личеше и с невъоръжено око: едва престъпили прага, и двамата сведоха очи.

— Такаа — проточи Денис, пронизвайки оперативниците с поглед. — Както разбирам — изтървали сте го.

— Аха — измърмори Сева.

— И защо го изтървахте?

— Ами той пресече пътя на един трамвай и се изплъзна — опита се да се оправдае Коля Шчербак. — А ние заседнахме на светофара. После, когато скочихме на зелено, оня вече беше изчезнал. Измъкна се мръсникът. Изпари се като призрак.

— Сигурно се е изпарил. — Демидич беше язвителен.

— Е, ние помислихме, че е свил по „Варшавка“. Отидохме — а там чисто.

— Сигурно се е измъкнал през дворовете — предположи Сева.

— Направо като на кино. — Денис се отпусна тежко в креслото. — И забеляза ли ви?

— Не можа. — Николай сви рамене. — Може би за всеки случай, за презастраховка.

— Може и така да е. — Денис почувства, че настроението му непоправимо отива към разваляне. Изпари се страстта на ловеца, както преди час самият „Младеж“ се изпари пред очите на хората му.

— Трябва да има и друг ход. И то не един — обади се Макс, размишлявайки за нещо свое.

Загледан в гърба на заседналия на компютъра хакер, Денис изведнъж помисли, че Макс е прав, хиляди пъти е прав. Играта с „Младежа“ едва сега започва.

В. А. Тур.

1 юли

Ето на, само това не стигаше, за да е пълно щастието му. След кратко почукване, на което Тур едва успя да отговори, вратата се поотвори и в нея се пъхна красивата — дявол да я вземе — глава на онзи глупак Дудинцев. Тур кимна — какво да прави! — и подполковникът прекрачи в стаята, разположи се срещу следователя и се приготви да говори.

Вениамин Аркадиевич някак се изхитри да не си спомня за неприятностите в лицето на Дудинцев, но изобщо беше невъзможно да игнорира това момче. Искаш, не искаш, налага се да работите заедно.