„Няма да го допусна до моята версия — помисли Тур. — Ще направи поразии, млад и буен. И дано да не ми подхвърли своите съображения — такива, че да ми провалят делото.“
— Е, подполковник, с какво ще ме зарадвате? — Следователят вложи във въпроса целия си възможен сарказъм и, разбира се, това не остана незабелязано от събеседника му. Впрочем той бездруго знае как се отнася „старшият другар“ към съмнителната му дейност. — Та какво криете? Вадете картите си, скъпи, вадете картите!
— Вече имам известен напредък, Вениамин Аркадиевич. — Дудинцев се опитваше да говори колкото се може по-вежливо.
Тур го заболя сърцето. Така и предполагаше — „напредък“. Знаем ги ние вашите спецназовски „напредъци“.
— Говоря за нашия общ познат Тарасенков — продължаваше подполковникът. — Станаха ни известни някои от неговите тъмни сделки.
Следователят малко си отдъхна: тъмните далавери на Тарасенков никак не противоречаха на неговата собствена концепция.
— А, значи и вие се натъкнахте на тази нещастна Купа на Кремъл? — „Браво, браво, подполковник. Младо-зелено, а май си разбира от работата.“
Тур забеляза с неудоволствие, че Дудинцев се намръщи. Да не се смята за най-умния?
— Не, не става дума за Купата. Макар че кой знае какви ги вършат, но ние не сме се ровили там.
— А, не сте имали време! — „Значи рано съм ви похвалил, рано… Занапред ще бъда по-предпазлив.“
Нещо днес Тур нямаше успех с язвителността. Не че не беше язвителен, но се получаваше някак жалко, а не блестящо, както му се искаше.
„Не съм уверен в себе си, ето какво. Не, не точно това. Уверен съм в себе си, но не съм много уверен кой ще ме подкрепи. Гигантов не ме одобри — а аз вече съм се разкиснал. Какво, да не съм парцал, че да завися толкова от мнението на шефовете? Разбира се, ако Гигантов беше ме подкрепил, изобщо нямаше да разговарям така с това момченце… Не, старче, остави ги тия. В края на краищата ти си Тур, а «Тур — това е диагноза» — както се шегуват при нас! Затова си остани Тур. Никой няма да те сломи.“
Той се ободри.
— Та какво казвате за Тарасенков?
— По наши сведения Тарасенков може да се е сбогувал с ФСС, но не е било напълно. Вие нали знаете за скандала с мафиотската охрана?
— Знам… Но не разбирам откъде знаете вие, млади човече? — Вениамин Аркадиевич протакаше. Не, категорично не му вършеше работа версията, че убийството е подготвено от хора от ФСС. А, изглежда, разговорът тръгва натам.
— Е как „откъде“, нали работя все пак по делото… Та значи официално са изхвърлили Тарасенков от органите, а всъщност все пак е изпълнявал някоя друга черна работа за тях. Това почти е доказано. Ето, чуйте…
— Не желая да слушам вашите глупости! — Вениамин Аркадиевич най-сетне избухна. Това пале ще го съсипе. — Не може Тарасенков да е помагал на органите най-малкото защото там никой няма да приеме помощта му! Те го смятат за предател, разбирате ли това или не! Предател!
— Естествено, разбирам — Дудинцев започна да обяснява спокойно, като на дете, което още повече разяри Тур. — Да, те го смятат за предател, но за тях, за органите, моралът е нещо гъвкаво. Те могат да приемат помощ от предател, без да им дреме на оная работа, простете за израза.
— За израза няма да простя! Ще ми говори с уличен език, докъде стигнахме, докладват на следователя като гамени.
— Е, още веднъж моля за извинение, повече няма да се повтори. — От времето на първата им среща Дудинцев явно се беше научил да се владее. Това бе неприятно. Ако беше избухнал, да нахлуе яростен в кабинета, както предния път — тогава Вениамин Аркадиевич можеше да празнува победа. Поне морална. Между другото, за морала. Моралът, видите ли, бил нещо гъвкаво. Всичко знае.
— Моралът, другарю Дудинцев, е нещо, което изобщо не е гъвкаво. А вие, доколкото разбирам, съдите за всички по себе си. Ако сте готов да сътрудничите с предатели, смятате ли, че и другите могат? — не мирясваше следователят. Сега ще накара този юнак да побеснее и пак ще отпразнува своята победа.
— Излиза, че защитавате хората от фесесето, така ли, Вениамин Аркадиевич? Кога са направили нещо добро за някой от нас?
— Първо, не се казва „фесесе“, а „ефесес“, Кирил Олегович — подкара любимата си тема Тур. — В руския език няма букви „фе“ и „се“, а само „еф“ и „ес“. Но това между другото. Да се върнем на делото: не аз ги защитавам, а именно вие. Какво си мислите — ще разкажете такава версия на някой по-старши и ще ви дадат да работите? Те, тези от ефесес, ще приберат делото при себе си, за да се оправят със своите хора вътре в кантората и да не изнасят кирливите си ризи навън. Ех, вие, подполковник…