— Благодаря за урока по лингвистика, повече няма да сбъркам „еф“ и „ес“. А по същество — не съм съгласен. Та ние не сме им подчинена структура. Какво значи ще „приберат“?
Препаленият оптимизъм на младежа започна да забавлява Тур.
— Добре, Дудинцев, продължавайте, слушам ви. Все едно, вашата версия е изсмукана от пръстите, така че няма да ме смаете.
Дудинцев въздъхна. Да, помисли Тур, днес е трудно да го извадя от равновесие. Изглежда, препалено е уверен в правотата си. И не е сигурно, че той, Тур, ще може да натрие носа на този хубавец. Е, да послушаме какво има да ни съобщи…
— Ние намерихме фирмата, която се е занимавала с подслушването и така да се каже, с „душенето“ на множество и по-крупни, и по-дребни деятели. И изяснихме, че начело е нашият общ приятел Тарасенков, разбира се, по косвен начин, без да се показва на никого — тоест бил е. Разбира се, те са продавали информацията — Тарасенков няма да е Тарасенков, ако не изкара от тия неща мангизи… Ох, простете, Вениамин Аркадиевич, честна дума, няма повече да се изразявам така.
— Така, така. И какво, между другото? Занимавали се с подслушване, търгували с информация… Та такива фирми сигурно могат да се намерят с хиляди! Само не е ясно какво общо има ФСС. Не само те са свързани с такива неща.
— Мисълта за ФСС възникна, първо, във връзка с миналото на самия Тарасенков и, второ… Има там още един тип. Засега не сме го изловили, но непременно ще го пипнем. Разследван е по делото като „Младежа“, но всъщност се казва Валерий Павлович. По всяка вероятност от въпросния Валерий Павлович към ФСС вървят не просто нишки, а цели въжета…
— Е, хайде, чак пък въжета. Разполагате ли с доказателства за това, приятелю? Някакви свидетели?
Дудинцев мигновено сведе поглед.
— Свидетели… Имаше свидетели.
— Изчезнаха ли? — иронично се осведоми Тур.
— Премахнаха свидетелите — отговори дрезгаво подполковникът и на Тур за миг му стана страшно. Разбира се, всичко, което говори Дудинцев, е доста съмнително, но ако изведнъж се окаже истина? Щом премахват дори свидетелите? Тогава край на всичко…
— Разказвайте.
— Тъй вярно. Както вече казах, открита е фирмата, занимаваща се с тотално подслушване. Щат — двама младежи, арсенал — три компютъра плюс маса електронни добавки към тях. Ако се съди по показанията им, момчетата…
— Показанията им? Арестувахте ли ги, или просто ги разпитахте?
— Арестувахме ги. Началник на момчетата е същият все още неоткрит Валерий Павлович. Веднъж на пияна глава Валерий Павлович признал: предприятието, значи, не е моя собственост, над мен има шеф. А именно генерал Тарасенков…
— И след това момчетата ги…
— Точно така. Помните ли, в следствения арест тези дни имаше взрив, три килии са унищожени напълно? Момчетата бяха точно в тия килии.
— Та там, чух, имало някакъв дядка маниак, ненадминат режисьор, по съвместителство наркопласьор, с една дума — гърмяща смес. Нима според вас всичко това е работа на хора от ФСС?
— Не. Нима не виждате — някой играе точно против ФСС! И то доста стабилно!
На Тур малко му поолекна. Очакваше от Дудинцев нещо по-сериозно, а той само дрънка дреболии.
— Не, подполковник, това не е сериозно. Това е някакъв цирк. И не го разказвайте на друго място, да не се излагате. Съветвам ви като по-възрастен другар.
Дудинцев сви рамене. За свой ужас Тур забеляза, че мнението му не играе никаква роля за този бърборко. Наредили му да се отчете пред следователя — и той се отчита, а какво ще каже самият следовател — това не го засяга. И ще продължава да работи по темата си…
Все пак това е някакъв кошмар… Та нали там, горе — а Дудинцев непременно ще тръгне да пропагандира идеите си през главата на Тур, — дори много ще се заинтересуват от всичко това. Бълнуването си е бълнуване, но сега у нас поголовно са болни от шпиономания. И тогава няма да му се разминат неприятностите…
— Благодаря, че ме изслушахте — произнесе в това време Дудинцев и стана.
Тур трескаво търсеше с какво да го забие накрая, за да развали все пак настроението на подполковника. Нищо не му идваше наум. „Бог да те пази, златна рибке, плувай си в синьото море… или как беше… — помисли Тур. — Е, ще премълча. Само по-скоро да си ходи.“