Когато вратата след омразния спецназовец се затвори, следователят обхвана с ръце главата си и въздъхна тежко. Трябва да кажем, че въздъхна доста несполучливо; въздушната струя удари точно в пепелника, фасовете от „Беломор“ се разхвърчаха по бюрото, а пепелта напълни очите и носа на Тур.
— Втори път днес… — измърмори с досада Вениамин Аркадиевич, като си спомни преобърнатия чайник сутринта. Впрочем струваше му се, че е било преди сто години. А може дори да са сто и петдесет, оттогава толкова надежди успяха да се разбият на пух и прах!
В този момент Тур мислено се наруга за излишната патетичност, извади от чекмеджето на бюрото някакъв парцал и бързо отстрани последиците от непредпазливата си въздишка.
Да, една беда никога не идва сама, след първата отваряй вратата на втората. Разбира се. Тур ще отвори вратата. Но няма да се дадем, ще се борим! Иначе трябва да вдигам гълъбите (пфу, какви думи му останаха от онзи криминалист). Ще изслушат Дудинцев и ще решат, че да, това е сериозно, да, не е за нас, и изобщо нека се оправят сами — и ще предадат делото във ФСС. В най-добрия случай в Главна военна прокуратура. Но за Тур е все едно. Ще му вземат делото, никой няма да обърне внимание на неговите версии, а и на глупака е ясно, че именно той е правият! Но мигар сега у нас има нещо справедливо?
Неприятност — това, е слабо казано, слаба дума. Убийство, просто убийство! Трябва да признае, че този Дудинцев направо уби Вениамин Аркадиевич. При такава комбинация истинските убийци при всички случаи ще се спасят от наказание. Никой няма да седне да слуша него, Тур. Винаги е така у нас…
Но има поне една идея.
Следователят сложи пред себе си празен лист хартия, в горния десен ъгъл надраска: „До прокурора на гр. Москва Гигантов Р. С. От старши следователя по особено важни дела в Московска градска прокуратура Тур В. А.“
Ще му напиша аз на него — мислеше Вениамин Аркадиевич. — Дали Дудинцев ми проваля делото от глупост или по противозаконни съображения — нека това го решават горе. А аз ще докладвам така, както сам виждам: подразделение „Р“ в лицето на Дудинцев К. О., сговаряйки се с престъпниците, целенасочено отклонява следствието от верния път, пробутва му неверни версии, които са напълно безпочвени… Ако се окаже, че момчето не е виновно — тогава слава богу! Главното е да започнат да разследват. А докато разследват, аз ще успея някак да уговоря Гигантов да арестуваме Атамана. А в края на краищата Атамана ще започне да си признава. Тогава ще стане ясно, че е бил прав не кой да е, а именно старши съветникът от правосъдието Тур!
Денис Грязнов.
2 юли
Днес Денис реши да отиде по-рано в „Глория“. Нещо му подсказваше, че денят ще бъде не просто наситен, а особен, резултатен. Интуицията рядко му изневеряваше. А след вчерашната среща с „Младежа“ и дръзкото му измъкване от следенето Денис беше твърдо убеден, че господинът ще му позвъни. Не може да не позвъни. Първо, лично обеща. Второ, след като Денис меко (да не кажем по-силна дума) отклони предложението, „Младежът“ трябваше да предприеме още един опит, при това в най-скоро време.
И тъй, как да се държи по време на предполагаемото позвъняване? И не направи ли глупост вчера, когато в прав текст изпрати „Младежа“ по дяволите? Кой да ти каже, можеше да не му реже квитанцията толкова рязко. Заради целите на самото разследване. А, напротив, трябваше да печели време, да се попазари, да се направи, че в края на краищата се е заинтересувал, но да иска време за мислене. С една дума — трябваше да блъфира. Но вече е късно: остава само да чака. И главното — да се владее, да не дава воля на чувствата си. Как ни учеше другарят Дзержински, за ума или за главата беше? Като че ли съветваше да я държим хладна. Точно така!
На Денис му беше достатъчно разстоянието от вратата на собственото жилище до колата, за да се настрои на спокойна, трезва вълна, а емоциите да скрие по-надълбоко, така да се каже — в резерва.
Колкото и да са гадни тия „Младежът“ и Хайкин, ще се наложи да общува с тях. Няма накъде да мърда. И затова трябва да е на висота. И, разбира се, да ги победи.
Това реши категорично за себе си и когато палеше колата, изпита необяснимо чувство на увереност, че именно така ще бъде. Нека да минем без триумфално шествие под арката, но да имаме победен финал. А винаги може да залепи един шамар на „Младежа“.