Нивата с пълна скорост зави надясно. Денис и цялата кавалкада — след нея. И почти веднага се разнесе грохот и звън. Денис погледна в огледалото за обратно виждане: една от патрулните коли — красавецът форд, бял, с надлъжни сини ивици — не можа да вземе завоя, извъртя се на деветдесет градуса и каращата след него лада, като не успя да спре, се вряза във възникналата на пътя й преграда. От двете порядъчно смачкани коли наизскачаха хора с униформи. За известно време Денис и преследваните останаха изцяло сами. Но не минаха и пет минути, когато се наложи да съжали за това.
От нивата излетя някакъв кръгъл предмет и подскачайки по асфалта, изчезна под копелетата на джипа. След броени секунди зад гърба на Денис прогърмя оглушителен взрив, и то с такава сила, че подхвърли колата напред. Граната! Косата му се изправи. Стана тя! Да не носят цял арсенал? Ако сега изведнъж гърмеше базука, той нямаше да се учуди много. Слава богу, вероятно нямаха под ръка базуки. Но ако извади късмет с първата граната, над която прелетя по фантастичен начин, втората може да се окаже последна. От такива сюрпризи по цялото му тяло запълзяха мравки.
Воят на сирените се възобнови. Този път към тях се присъедини метален глас на високоговорител:
— Водачите на нивата и джипа, незабавно спрете! Минете на банкета и спрете! В противен случай ще стреляме! — ревеше някакъв офицер с дрезгав глас.
Денис нямаше нищо против да спре. Но не можеше: не беше свикнал да спира на средата на пътя. Килърите бяха почти в ръцете му. Джипът почти опираше задния калник на нивата. Още малко и съвсем ще я притисне до бордюра. А тогава вече може и да спира, и да се предава на властите, ако преди това не са го разстреляли…
Внезапно го осени мисълта, че все пак има пистолет, а той, глупакът му с глупак, почти забрави за него в суматохата. Затърси под лявото си рамо, напсува се едно хубаво и за всеки случай освободи предпазителя на оръжието.
Нивата се стрелна вдясно, налетя на пешеходната част и като подплаши някакъв скитник, застанал под дървото, изнесе се на другия път, срязвайки ъгъла. Денис късно съобрази защо са тия финтове: отпред, буквално на двайсет метра, две милиционерски „газки“ преградиха магистралата. Той летеше право към тях.
Нищо не му оставаше, освен веднага да спре. Вече нямаше време да повтори трика на нивата.
— Да ти се не види — процеди през зъби Денис — Като истинска хайка за отряд терористи. Най-малкото отряд.
Някой отвори вратата, заповяда да излезе и без да дочакат слизането му от колата, няколко ръце грубо го издърпаха навън.
Денис успя да си помисли, че ще е добре, ако опази главата си. И в същия миг получи як удар в тила. Проснаха го по лице върху предното стъкло на собствения му автомобил, заставиха го да заеме неприлична поза и да разтвори краката. Пистолетът, както и портфейлът с документите преминаха неизвестно в чии ръце, при което Денис чу:
— Гледай, мръсникът бил и с патлак. Няма оправия за тях — и почувства рязка болка отдясно — биеха го професионално и жестоко.
Той отлепи лице от стъклото и погледна в посоката, в която се скри нивата. Естествено, нямаше и следа от нея. Килърите не са толкова тъпи, скрили са се по малките и незабележими улички. Като си спомни вчерашното професионално измъкване на „Младежа“ от следенето, на Денис му стана тъжно. Излиза, че не е по-добър от своите оперативници.
— Къде си въртиш муцуната? — Единият от милиционерите вонеше на евтин тютюн.
Денис не започна да обяснява, нито да спори. С тези няма смисъл. От приближилия смачкан форд към него тичаше офицер, стискаше заплашително юмруци и долната му челюст стърчеше напред, а побелелите му устни плюеха пяна и нечленоразделна реч, напомняща повече ръмжене:
— Твоята… Ти… мене… до края на дните си…
Денис така и не разбра какво точно трябва да прави до края на дните си. Пъхнаха удостоверението му под носа на дотичалия офицер:
— Ето, другарю старши лейтенант, този е нещо като частен детектив.
— Задникът му е частен детектив — задъхваше се от злоба офицерът. — Сега ще видим откъде го е купил. Лайно такова.
— За лайното може и… — понечи да каже Денис, но размисли и завърши: — По-добре да бяхте хванали нивата.
— Пък и ще ми дава акъл какво да хващам! — възмути се старши лейтенантът.
— Чу ли бе, затвори си плювалника — засъска сержантът, от когото лъхаше на евтин тютюн, и с два кратки удара на обувката си разтвори краката на Денис още по-широко. След това Денис почувства как на извитите му на гърба ръце щракват белезници.