— А така сега — почти ласкаво заговори старши лейтенантът. — Сега можем и да поговорим. — Но нито в очите му, нито в гласа му имаше доброта.
— С удоволствие. — Денис се опита да се усмихне.
Един редник, още съвсем зелен, но вече опитващ се да се перчи, се показа зад рамото на сержанта:
— Той бил и хуморист!
— Няма да е за дълго. Качете го в колата и в управлението — разпореди се офицерът, — там ще се посмеем. Заедно.
— Може ли да позвъня на адвоката си? — поинтересува се Денис. В него започваше да кипи злоба срещу тъпоглавите пътни милиционери.
— И на адвоката. И на президента — увери го същият офицер в качеството си на старши по звание и кимна към младшия състав.
Натикаха Денис в газката, без много да се церемонят.
В. А. Тур.
2 юли
Баста! Няма повече надежди, че справедливостта ще възтържествува. Тур стоеше пред Гигантов напълно объркан. Преди четвърт час, когато го извикаха при главния, Вениамин Аркадиевич беше готов да си помисли, че е по повод на рапорта му. Докато вървеше по коридора, подготвил реч за изобличаване на Дудинцев, той се канеше с пяна на устата да доказва правотата си…
Гигантов изобщо не засегна темата на рапорта. Може и да не го беше чел. Още от прага съобщи на Тур, че спец подразделението „Р“ е взело много силно участие в разследваното дело. Че подполковник Дудинцев, заместник–началникът на въпросното спец подразделение, е изградил твърде интересна и, изглежда, близка до истината версия на събитията. Че високото началство — най-високото! — е сметнало версията на Дудинцев за много перспективна. И най-сетне, от днес следователят Тур трябва да започне активна работа в руслото на приетите, така да се каже, решения. Освен това прокурорът намекна прозрачно: ще се зарадва много, ако следователят Тур приеме версията на Дудинцев за основна и остави всички други глупости.
Вениамин Аркадиевич се чувстваше оплют от главата до петите. Каква е тази неудачна част от живота му! Едно след друго, едно след друго…
На излизане от кабинета на Гигантов се олюляваше. Когато се прибра в кабинета си, сложи чайника, наля гореща вода в чашата, пийна, опари се, запали трескаво цигара и закръстосва из стаята.
И тъй, първо. Прокурорът на Москва категорично не одобрява идеите на Тур.
Второ. Прокурорът не само одобрява идеите на сополанкото Дудинцев, но също така нарежда на Тур да изостави собствените си версии и да започне да помага на хлапака…
Трето… Не, всъщност няма никакво трето. Всичко се съдържа в първите две точки. Тур не е прав, а Дудинцев е прав. Докато ясно се вижда, че версията на Дудинцев е бълнуване, изсмукано от пръстите!
Ох–ох, това е обидно и унизително. Но ще мине в края на краищата. В края на краищата трябва да си събере мислите, да спре да се ядосва и да започне да прави нещо. Бездруго ще се наложи. Главното е да реши какво.
Първото, което му идва наум — да прати всичко по дяволите, веднага да напише заявление за пенсиониране, Вениамин Аркадиевич е изработил достатъчно поне за пенсия. Но дори е смешно да разглежда такъв вариант. Какъв пенсионер ще стане от него! Разбира се, може да мърмори съвсем като старците, но нищо повече. По цял ден да стои пред телевизора? Не! Да ходи на риболов с Аркадий Яковлевич от втория етаж? Не! Много „не“-та станаха! Не е готов за пенсия Вениамин Аркадиевич, само през трупа му ще го пратят те на заслужен отдих, така е.
И какво излиза? Ще се наложи да се нагоди според обстоятелствата. Разбира се, никой не може да го накара да престане да работи по собствените си идеи. Вече е направил някои изводи, ето, ще се свърже с Ростов — ще направи още… А там току–виж помогнал на ростовските следователи и оперативници да се намери повод за арестуването на Атамана, а те пък ще помогнат на него… Изобщо всичко може да се завърти чудесно и без разрешенията на Гигантов. А когато пипне в ръцете си фактите… Срещу фактите никой не може да рита, дори прокурорът на Москва, който хал хабер си няма от Дудинцев.
Сега тия спец подразделения излязоха на мода, просто на мода. Всички поголовно се заловиха с мракобесие — така се нарича това. Каквото и да измислят тия мракобеси — все е правилно и… как вкара Гигантов… перспективно, да.