Добре де. Стига толкова. Тур си наля втора чаша чай и вече по-спокойно я изпи. Вече не тичаше из кабинета, а вървеше.
Напълно е възможно да вкара в отчетите някои неясни мисли по адрес на Дудинцевата работа — това е отстъпка, разбира се, но в коя работа няма дребни отстъпки пред началството! За него, Тур, всичко това е тежко, а абсолютното мнозинство прави такива отстъпки дори без да забележи. Защото повечето хора са отвратителни конформисти, а той не е.
И слава богу. Стига е кипял.
Венимин Аркадиевич не можеше да пие повече чай. Кой знае защо му беше непоносимо да стои в прокуратурата, теглеше го на воля. Какво пък, реши Тур, да направим още един опит да навестим Покровско-Глебово. Все пак по всички закони на жанра мисълта тече най-добре именно на мястото на престъплението. Там ще формулира добре откъде да започне утре, а утре ще пристъпи към конкретната работа.
Денис Грязнов.
2 юли
В кабинета на управление ГИБДД13, където го доставиха, Денис успя да изпроси едно позвъняване, като обеща, че след това чистосърдечно и за всичко ще си признае (но и той смътно си представяше за какво). Избра служебния номер на Грязнов старши под ненавиждащия и злорад поглед на увисналия над главата му старши лейтенант, заклевайки съдбата да го намери в кабинета му. След третия сигнал оттатък се обадиха. Щом чу познатия глас, Денис въздъхна с облекчение.
Без да се притеснява в изразите си, той разказа на любимия си роднина за неприятностите отпреди малко, като започна с покушението и завърши с ареста в милицията, после предаде слушалката на старши лейтенанта, започнал да го гледа подозрително под вежди.
Разговорът на генерал Грязнов и старши лейтенанта от ГИБДД (както стана ясно — Белобородко) беше повече от кратък. Според посивяването и източването на лицето на последния човек можеше да се досети, че Вячеслав Иванович не пести изразите, а последното изречение на смаяния от обрата на събитията офицер довърши картината:
— Тъй вярно, да върна оръжието и документите и да доложа — израпортува старши лейтенантът и се пльосна на стола. Видът му беше озадачен и смачкан.
— Ти защо не обясни веднага? — попита той вероятно с обикновения си глас.
— Че вие не ми дадохте да обеля дума — повдигна рамене Денис.
— М-да. Ама и теб си те бива, вдигна толкоз шум със стрелбата и прочие.
— За малко щяха да ме убият.
— Знам де… Сега знам.
— Там е тя, че сега.
— Добре де, не се прави на умен — нацупи се старши лейтенантът. — Сега къде ще заповядаш да търсим твоята бяла „Нива“?
— Откъдето ме арестувахте, там трябва да я търсите. Между другото, аз ви казвах — не без ирония напомни Денис.
Белобородко не отговори. Излезе за няколко минути от кабинета, върна се придружаван вече от познатия на Денис сержант.
— Да тръгваме — рече кратко, гледайки някъде настрани.
— Къде? — Все пак Денис се надигна. — В затвора „Матроска тишина“ ли?
— Да имах власт… — не се сдържа старши лейтенантът, но не довърши изречението. — Нивата е открита. Недалеч от мястото на задържането… ти… ви.
Денис учудено вдигна вежди. Направи го искрено.
— Охо! Оперативно работите!
Мълчащият до вратата сержант неразбиращо се кокореше ту към Денис, ту към своя началник. Явно промените в начина на общуването им го объркваха. На Денис му беше все тая и за това, и за сержанта. А за бързото откриване на транспорта на килърите — браво!
— Тук не е частен магазин — прозрачно намекна Белобородко, помисли малко и като набра смелост, добави: — Имаме по-стабилни спецове и от МУР.
— Ще имам предвид в бъдеще — обеща Денис — и непременно ще споделя информацията с адвокат.
Старши лейтенантът преглътна последните думи, но премълчаването означаваше да остави бойното поле на противника. Той постъпи като роден дипломат: прехвърли разговора в делово русло, интересуващо и двамата:
— Захвърлили колата в един двор, на петдесет метра от кръстовището. Помолих, преди да отидем, да не пипат нищо.
— Ясна работа: не са искали да рискуват. Аз на тяхно място щях да постъпя по същия начин — измърмори си Денис и излезе от кабинета след милиционерите.
Наистина намериха изоставената от престъпниците „Нива“ в запустял двор между пететажни блокове, на половин километър от злополучното кръстовище, където с оперативните усилия на служителите от ГИБДД беше задържан и обезоръжен частният детектив Денис Грязнов. Накрая престъпниците бяха извършили още едно нарушение (освен покушението срещу живота му, стрелбата на обществено място и превишаване на скоростта!) — бяха разсипали детския пясъчник. Местният жител студентът Костя (по съвместителство метач на двора), който беше видял цялото безобразие, очакваше с нетърпение „началника“ заедно с двама оставени за охрана на обекта постови.