— Това ли е всичко?! — Устните на Хайкин се тресяха от негодувание.
— Почти. Все пак заедно ще дочакаме милицията и заедно ще дадем показания, за да няма после никакви различия. Те не са нужни нито на мен, нито на вас, както ви е известно, депутатската неприкосновеност е непостоянна величина. И с нея се съобразяват само правозащитните органи, а частните лица и организации… Разбирате ме.
Общуването с оперативно-следствената група коства на Денис час и половина. Пуснаха Хайкин след десет минути от уважение към депутатския му имунитет, но двамата направиха „съвместно заявление“: „Срещата им е била инспирирана от загиналия любител да постреля с винтовка със заглушител, по-рано не са били лично познати нито помежду си, нито с покойника, макар да не е изключено интересите им по някакъв начин да се пресичат, но за коментари на тази тема следва да се обръщат към подполковник Дудинцев, подразделение «Р» към Министерството на вътрешните работи. Край.“ Слава богу, Тур не участва в разговора: лекарят от „Бърза помощ“ каза, че контузията му не е сериозна, но като се има предвид възрастта, трябва да си полежи до вечерта. Въпреки всички протести на следователя докторът му инжектира конска доза успокоително иго откараха вкъщи. А този час и половина отиде, за да отговори десет пъти на едни и същи въпроси, след което пристигна самият подполковник Дудинцев и дежурният следовател трябваше да се примири с очевидното — не можа да изкопчи насила от Денис чистосърдечно признание за организиране на покушение срещу Хайкин и убийството на „Младежа“. Разстроен, той изгуби всякакъв интерес към Денис, прекъсна разпита, без да го довърши.
След завръщането си в „Глория“ Денис освободи всички да си ходят по домовете, свари си цял литър чай, просна се в креслото и се опита да систематизира днешните и вчерашните събития.
„И така, налице е изключително остра борба за наследството на Тарасенков. Може да се смята твърдо установено, че на известен етап, примерно преди месец — месец и половина, Хайкин е изкупил бизнеса. При това до последния момент този етап интересуваше най-много нас — точно тогава са следили Минчев. Но след като «Младежът» за малко не провокира престрелка с главорезите на Хайкин, следва да сменим приоритетите.
Някой искаше с един замах да ликвидира и мен, и Хайкин и по този начин да представи нещата така, че уж ние двамата не сме поделили нещо и в разгорещен спор сме се изпозастреляли. Пита се — кой стои зад тази провокация? Пак ли прословутият «Младеж»? Прекалено е хубаво, за да е истина: «Младежът», царство му небесно, се навоюва, а този подлец със сигурност е по-жив и от живите. И за да доведа делото на Минчев до края, трябва да го открия. Да го открия…“.
Денис забеляза, че се опитва да пие от празната чаша.
„Лесно е да се каже: «Да се открие!». Това са все общи приказки. Трябва да разбера с какво му преча. Да допуснем, с Хайкин горе-долу е ясно, но какво общо имам аз?! Защо в неговите очи аз представлявам по-голяма опасност, отколкото Тур, Дудинцев и цялото подразделение «Р», взети заедно? Или просто съм подходящото човече, на което може да се стовари убийството на Хайкин? Впрочем Тур също може да не е бил случайно на мястото. Макар че едва ли «Младежът» се е целил точно пък в него. За да се завържеше истинска престрелка, трябваше да се поодраска един от Хайкиновите гардове — те нямаше да си оставят кончето в калта! Освен това беше проблематично да уцели Тур, изглежда, той беше видял «Младежа» с винтовката, затова и замаха с ръце като мелница.
Добре, това пак нищо не дава. Ако на мен се е падала спомагателната роля, значи може да смятаме, че на практика заплахата е разсеяна, ТОЙ ще трябва да търси друга жертва. Ами ако не е? Ако все пак аз съм бил основната мишена? При Дудинцев има предател, който е проследил Милявски въпреки неговия маскарад. Той не е знаел какво точно ми е съобщил Милявски. Не е знаел. Защото неговата информация представлява опасност изключително за Хайкин, който е потърпевшата страна в цялата работа. Тоест искали са да ме убият за всеки случай?!
Стоп! Ами ако Хайкин не е организирал убийството на Тарасенков? Или не е точно така. Ексгенералът не може да мине без заместник, той е прекалено зает човек, глава на тенисната федерация, не може навсякъде да огрее лично. Този ЗАМ не е продал на Хайкин цялата организация, а шефа си. Още повече Хайкин не може да я ръководи без него — все пак някой трябва детайлно да разбира от производство на разни роботи килъри, «бръмбари» и прочие дребосъчета. Нашият ЗАМ организира убийството на Тарасенков, заема мястото му, най-вероятно получава и солиден хонорар за това от Хайкин, а може би и кредит за «развитието на производството» и след това, естествено, желае да премахне и самия Хайкин като нежелан свидетел. Или защото не иска да дели с него печалбите, или и едното, и другото. Някой е посъветвал Муха и Ратников да дадат показания срещу Тарасенков и «Младежа». Изглежда, той е разбирал, че рано или късно специалистите ще разпердушинят компютрите им и ще стигнат и до чертежите, и до сведенията за Хайкин. Затова предварително ни е съобщил за съществуването на структурата, ръководена от Тарасенков, а след това, разполагайки с известно време в запас, е подготвил отстраняването на всички, които по наши сведения са принадлежали към нея. Ако всичко беше се наредило така, както ТОЙ е замислил, щеше да стане просто гениално! Следите са потулени, следствието е уверено, че паяците в буркана са се изпояли, престъпната организация се е самоликвидирала, няма кой да бъде обвинен — наоколо е пълно с покойници. Делото е разкрито и прекратено, няма нищо да се предава в съда, направо да празнува човек!“.