— М-да? — Следователят погледна демонстративно часовника си, но остана на мястото си.
„Разбра, разбра. Искаш конкретни предложения! Да ти ги сдъвча и сложа в устата. Сякаш и така не е ясно: вместо безперспективна версия — да ловиш първия попаднал ти пред очите, ти предлагам гениален заподозрян, с когото веднага ще предадат делото в градска прокуратура. При това точно той е реалният убиец, но това е някак между другото…“.
— Предлагам следното: Шапиро се е свързвал с нашия заподозрян по електронна поща. Вкъщи няма компютър, значи най-вероятно е отишъл в някое Интернет кафене, купил е десет-петнайсет минути време в мрежата, регистрирал е безплатна пощенска кутия, пратил е съобщение, а паролата и името за достъп е записал в бележника си, който сега проверявате.
— Аха. Трябва да го проверяват. Не аз, а оперативника. — Той постоя нерешително. — Добре де, да вървим.
По непроницаемия вид, с който следователят разлистваше делото, Денис разбра, че не се е занимавал той с него, а в най-добрия случай един-два пъти (добре, ако два пъти) е разпитал Олга и се е заел с другите.
— Това? — Той подаде бележника на Денис, скри половината страница, но веднага размисли, дръпна си ръката и преписа само електронния адрес.
„Тра-та-та, mail.ru, login…“
— Да.
Влязоха в съседния кабинет, където имаше компютър. Дишайки в ухото на Денис, следователят наблюдаваше манипулациите му с огромна подозрителност.
— Всичко е окей — обяви Денис и си представи какво чувства обикновено Макс. — Не е изтрил нито получените, нито изпратените писма. Ето, изпратил е три съобщения на „Бийтълс“ и е получил три отговора. В последното е уговорено мястото на срещата. Както виждате, имат общ интерес: „… детайли от общинската поръчка за монтиране на полилеите на Чижевски, което ще извърши г-н Минчев в жилищните комплекси, чието строителство се финансира от градския бюджет.“ „Смятам, че тези сведения представляват значително по-голяма ценност от амурните похождения на господин Минчев.“ Всичко в прав текст. Олга Минчева е наела Шапиро да проследи дали благоверният й не се влачи след разни фусти, а той открил нещо по-интересно и го продал на „Бийтълс“, а на нея е докладвал, че мъжът й е невинен като младенец.
— И какво?
— За връзките с обществеността в „Бийтълс“ е отговарял нашият заподозрян с нелегален прякор Валерий Павлович Кулаков, вече ви разказвах. Подполковник Дудинцев има съответните свидетелски показания. — Денис записа на следователя телефона. — И един безплатен съвет от мен: търсете именно Дудинцев, Тур — само при крайна необходимост.
— Благодаря за сътрудничеството — отговори следователят с тон, в който не можеше да се долови никакво „благодаря“, — но вашата Минчева ще остане в ареста 72 часа. И нито секунда по-малко. — Той погледна хищно разпечатката на електронната кореспонденция на Шапиро, която Денис държеше в ръцете си.
Денис протегна листовете на следователя:
— Заповядайте, всъщност вече си изясних всичко, което ме интересуваше.
„Наистина за всеки случай изпратих копие от кореспонденцията на Шапиро при мен в «Глория» и не изпразних пощенската му кутия. Но най-интересното е друго, господин следователю. Най-интересното са датите и времето за изпращане на съобщенията. Шапиро се е свързал с «Бийтълс» един ден преди да го наеме Олга, според нейните думи. Странно, нали? А «Бийтълс» са отговаряли всеки път след петнайсет минути. Но според Муха и Ратников «Младежът» се е появявал при тях в кантората буквално по половин час на ден, за да види съобщенията си, дошли по електронната поща. Как така три пъти се е изхитрил да отгатне и се яви в точния момент: веднъж сутринта, веднъж на обед й веднъж вечерта? Значи или Муха и Ратников са поддържали с него оперативна връзка, или сами са оправяли поръчките. Последното веднага се отхвърля — не ставаха за общуване със субекти от типа на Шапиро, това си личеше по лицата им. Никой не би им се доверил. Не биха могли да знаят координатите на «Младежа» от съображения за конспирация, при тях тя наистина беше на много високо равнище. Най-вероятно в случай на крайна необходимост са изпращали съобщения по пейджъра. Излиза, че наистина не са имали достъп до електронната поща — не са имали нужда от нея.
Затворен кръг! «Младежът» не е седял редовно с тях, това също се вижда с просто око: там има две работни места, две чаши, два изтъркани стола и така нататък. Но електронната поща е пристигала в сградата на площад «Въстание».
Тоест освен «Бийтълс» там има още някой в друго помещение!“.