… На излизане от Таганската прокуратура Денис позвъни на Грязнов старши:
— Чичо Слава, има нови данни по делото за убийството в Покровско-Глебово.
— Да, проглушиха ми ушите!
— Говоря за друго, то няма пряко отношение към вчерашния инцидент. — Той изложи съображенията си по повод втората кантора на площад „Въстание“.
— Добре, да допуснем — съгласи се Грязнов без особена радост, — но това не е за мен, а за Дудинцев, нали вече се сприятелихте? По делото работят двама души от МУР и те са на подчинение на Тур. Макар че заради тези благородни покойници голямото началство вече ме кастри.
— Точно затова трябва да се мине с гъст гребен през екснаучноизследователския институт.
— Искаш да помоля Дудинцев от свое име? Да не сте се скарали?
— С него не сме. — Денис набързо разказа епопеята с посещението на Милявски.
— С една дума, ти ми предлагаш да отнема от Дудинцев половината лаври, а същевременно и да го следя? — обобщи Грязнов старши. — Това ли искаш?
Явно въпросът беше риторичен, затова Денис премълча.
— Добре де, само не се мяркай там!
— Няма! — обеща Денис, но Грязнов старши продължаваше да мърмори:
— После ще има главоболия. Поне какъв интерес имаш в това дело?
— Дълго е за обяснение. — Денис се измъкна, без да отговори, не толкова защото наистина трябваше дълго да обяснява, колкото от опасението да не се окаже неубедителен. Грязнов старши винаги се отличаваше със здрав скептицизъм. Ще вземе да размисли да не провежда операция на площад „Въстание“.
— Не, разказвай! Ако след това започнат да ми трият сол на главата…
— Чичо Слава! — прекъсна го Денис. — В конкретния епизод аз нямам интерес. Изключително граждански дълг.
— Достойно — изхъмка в слушалката Грязнов старши. — Щом си такъв радетел за тържеството на правосъдието, гледай след двайсет минути по телевизията видеозапис от камерата за наблюдение от Покровско-Глебово. Телевизията се е сдобила отнякъде с копие.
— За вчерашното ли?!
— Не, другото — с робота килър. Хайде, гледай го. Изключително за обща култура.
Разбира се, Денис го гледа. И го записа на видеото си и извика Макс да го гледат още веднъж на бавни обороти.
Още при първите кадри Макс целият се напрегна като котарак преди скок върху гардероба.
— Стой, стой, стой! По-бавно! Дай на най-бавна скорост. Я ми дай дистанционното! — Той започна да коментира всеки кадър: — О! О! Арбатова. Излиза. Телохранителят зад нея. С хавлия и плажна чанта. По съвместителство той е товарното й магаре. Така, сега Марков. — Макс започна да превърта кадър по кадър и буквално се залепи за екрана, но все пак не видя нищо интересно. — Стоят, любезничат — въздъхна разочаровано, — добре де. Камерата се обръща, превъртаме… Така, Тарасенков с телохранителя китаец. Как се казваше?
— Пак. Не е китаец, а кореец.
— Ах, пардон! — изигра Макс и пак започна кадър по кадър. — Така. Разговарят вече тримата. Аха. Е! Пак нищо!
Камерата направи още един оборот. И картинката отново не се измени: Тарасенков, Марков и Арбатова разговарят мирно. На следващия оборот се появи кучето на Хайкин и пак нищо. И в следващия момент същото. После се появява самият Хайкин.
Най-сетне в следващия момент се започна. Първият куршум попада в Арбатова. Тя, коленичила, дърпа кучето за ухото, после се изправя рязко и това я спасява: куршумът улучва бедрото й, а четвърт секунда преди това на същото място е главата й. Марков се хвърля към нея. След него телохранителят на Марков.
Дълъг откос. Естествено, няма звук, но при покадрово гледане се вижда достатъчно ясно как куршумите се забиват в тялото. Не така ефектно, както във филмите на Джон У, и картинката е черно-бяла, но се разбира.
Марков и телохранителят му — на място, телохранителят на Арбатова — също. Кучето се дърпа от ужас. Пак дълга стрелба. Кучето, Тарасенков, Пак. Като на кино, по никого не остава живо място. И край. Още няколко пъти камерата минава насам-натам, но повече не стана нищо по-интересно.
Макс гневно наду бузи и изгледа всичко от начало до край с нормална скорост.
— Записът трябва веднага да се покаже на когото трябва. Разбра ли всичко?
— Четно казано, не — призна си Денис.
— Ама как! Гледай! Кучето се разхожда, автоматът мълчи, така ли?
— Така.