Вениамин Аркадиевич не започна да спори, той изповядваше народната мъдрост: „Без да е необходимо, не моли, тогава в нужния момент няма да ти откажат“, но продължи да слуша с все по-малко внимание и все по-голямо раздразнение.
— Както сигурно ще пишат вестниците, при извършването на убийствата е приложено високотехнологично устройство. А сега това е модерно. Сложи в заглавието „робот килър“, и вниманието на тълпата ти е в кърпа вързано. Сега журналистите няма да ни оставят на мира, а като следствие — ще ни обърне внимание и ръководството. Ръководството ще иска разследването да напредва…
Първата крачка в тази посока вече сте я направили, помисли Тур, ще има с какво да се отчетете: „Следствието е възложено на много опитен следовател, работил двайсет и пет години в градската прокуратура.“
… След втората изпушена цигара се появи усещането за лек световъртеж и умора, а раздразнението остана на заден план. Можеше да пристъпва към работа. Резултатите от разпитите на очевидците и мероприятията за установяване на самоличността очертаваха следната картина. Марков, горещ поклонник на естрадния талант на Арбатова, случайно се среща с певицата недалеч от главния вход на дома й. Разтапяйки се от любезност, той я придружава няколко метра, след което към тяхната компания се присъединява президентът на Общоруската федерация по тенис Тарасенков. Изстрелите гръмват няколко минути след това.
— „Няколко минути!“ Чудесна формулировка! — възмути се Тур. — Колко няколко — две или четирийсет?! Като не са намерили време да проверят, трябваше честно да си признаят: след неустановено време, ако пък интервалът е изяснен, също можеше да се потрудят и така да напишат. Съвсем са се отучили да работят.
Вениамин Аркадиевич надникна на последната страница от рапорта. Подписан от капитан Владимиров от МУР. Името нищо не говореше на Тур, но веднага си личи, че този Владимиров е калпазанин.
— Ех, къде си, стара гвардийо? — въздъхна носталгично Тур и като размачка нова цигара, направи усилие да дочете съчинението на Владимиров. Макар за нищо да не става, но колкото и да е печално, обзорната справка на дежурния следовател от прокуратурата, посетил местопрестъплението, е още по-калпава.
От събраните данни излизаше, че срещата на потърпевшите е била съвсем случайна, предварително никой не е предполагал, че ще се срещнат. Арбатова живее в този жилищен комплекс и просто е излязла от къщи с намерението да отиде на плаж. Марков е пристигнал за делови преговори (които се водят в бизнес центъра, и той в чертите на комплекса), след приключването им се е натъкнал на Арбатова. Тарасенков е отивал към яхтклуба за среща с хора, изявили желание да помогнат според силите си на „Фонда за развитие на тениса в Русия“, и е спрял да се ръкува с Арбатова и Марков. Излиза, че ако певицата не е била излязла от къщи, нямало е да срещне Марков, а ако последният се е забавил на преговорите, Арбатова е щяла да отиде на плаж. Аналогична ситуация се очертава и по отношение на Тарасенков. Така се създава впечатлението, че е било трудно да се сети някой предварително за тяхната среща. От друга страна, от колата е стреляно изключително точно: четирима убити и двама тежко ранени, почти няма пропуск в стрелбата. До момента, когато Арбатова, Марков и Тарасенков се събират заедно, покрай автомобила са минавали много местни жители и по тях не е стреляно. Какво излиза — случайността е само претекст за следствието, а всъщност срещата е била планирана и убиецът е знаел за нея?
„Случайно ли е, че стрелбата започва, когато цялата «компания» се е събрала?“ — записа на чист лист Тур и три пъти подчерта „случайно“. От материала по делото следваше, че не е имало други събития между събирането на потърпевшите и началото на стрелбата. Но засега не е ясно дали наистина не е имало, или този Владимиров е работил през пръсти и нищо не е изяснил.
Май това е всичко за жертвите. Почувствал, че главата му се препълва, Вениамин Аркадиевич сгъна папката с делото, пусна електрическия чайник, разходи се бавно из кабинета, стараейки се да не мисли за нищо, за да може информацията да се намести спокойно в паметта му. Приготви чая, без да бърза. Пи бавно и с удоволствие, застанал до прозореца и загледан отвисоко към суетата на улицата. Главата му отново се разведри и беше готова за работа. М-да, това не са ти днешните младоци, все бегом, бегом, на крак ядат, на крак пушат, хващат се за десет неща едновременно, а резултатът? Ами няма резултат — само скорост. Само че се пита, на кого е нужна тази скорост?