— А Милявски измисля да премахне Хайкин — не издържа Турецки, — представяш ли си?! Той, Милявски де, му казва: или аз си разчиствам сметките с Хайкин и ти ми плащаш за това, или се оправям с теб и тогава ще плаща Хайкин, избирай! Представяш ли си, а, представяш ли си?! И очите му едни честни-честни. А сега ти се хвали за Милявски.
— Утре — измъкна се Денис, — на свежа глава.
— Еее! — възмутиха се в един глас и чичо му, и Турецки.
— Край, край, уважава се! Сбито: имало едно време един експерт Милявски, имал достъп до закрита информация, технически средства и възможност да влияе на разследването на високотехнологични престъпления. И решил и той самият да ги извършва. Създал две фирми, и двете в сградата на бившия научноизследователски институт на площад „Въстание“. Едната се занимавала с електронни „бръмбари“ и се казвала „E-Bittles“ съответно. Другата никак не се казвала, следяла „бръмбарите“, снабдявала ги с поръчки и изкупувала компромата от населението. Конкретно тази дейност се ръководела от „Младежа“ с фамилия Кулаков, която е измислена.
— Истинското му име е Жмака — добави Дудинцев и се опита да вдигне главата си от масата, — бивш научен сътрудник от Института за стратегическо планиране, уволнен през 95-а поради съкращаване на щата.
— Жмака — повтори Турецки и свъси чело.
— Ако го забравиш, ще ти го припомня — обеща Грязнов старши. — Хайде, Денис, продължавай нататък.
— По-нататък, доколкото разбирам, Христич не пожелал да дели с Хайкин и поръчал на Милявски да го очисти. Или на негов представител. Милявски направил адска машина — автомат, управляван от компютър, който се насочва срещу човек до куче, Хайкин е имал рядка порода куче. Не толкова рядка, но както се разбра, в Покровско-Глебово не са отглеждани други руски хрътки. Според компютърните спецове технически такъв причудлив вариант е оправдан — в полеви условия компютърът по-лесно ще разпознае образа на конкретното куче и до него човешкия силует, отколкото човешкото лице. Но кучето се отделило от Хайкин и започнало да се закача с Тарасенков и компанията му, затова роботът килър разстрелял не когото трябва. Естествено, Христич предявил претенции на Милявски. И веднага подразделението „Р“ спипа „бръмбарите“, а аз изясних, както после се оказа, погрешно, че те имат отношение към купуването на компромат, и стигнах до Жмака. Тоест над кантората на Милявски надвисна заплаха от разобличаване. Тогава той измислил великата комбинация: първо, изфабрикувал уликите, потвърждаващи намесата на „бръмбарите“ в изкупуването на компромати, за да спаси от удара останалата част от организацията. Второ, агитирал арестуваните „бръмбари“ да дадат лъжливи показания срещу загиналия ексгенерал Тарасенков и да го нарекат свой шеф, след което ги премахнал, като организирал взрив в следствения арест. Трето, подхвърля ми улики срещу Хайкин: уж той бил изкупил създадената от Тарасенков структура и унищожил ексгенерала с помощта на създадената от самия него рожба — робота килър. Четвърто, от името на Жмака ми предложи подкуп, след това ме обстреля и извика на среща Хайкин. От мое име извикал там и Хайкин. Наговорил на Хайкин, че искам от него неизвестно за какво огромна сума. Пето, по време на срещата Жмака трябвало да стреля по някого от нас, като провокира престрелка. От пет крачки разстояние щяхме да се направим на решето. След което Жмака по някакъв хитър начин щял да се самоликвидира.
— Барутът е бил отровен — изговори с усилие Дудинцев, без дори да се опитва да вдигне глава.
— В заключение поръчката на Христич щеше да бъде изпълнена, и то с моите ръце, а убиецът, тоест аз, щеше да загине в престрелката. С една дума, всички са мъртви, организацията уж е ликвидирана, а Милявски е излязъл сух от водата. Но и този път всичко се провали: Жмака уцели Тур, който се разхождаше там, престрелката не се състоя, а отровният барут се оказал по-отровен от предвиденото. Вместо да доубие ранените, да се отдалечи от мястото и се озове в потайно място, Жмака умря няколко секунди след първия изстрел. Всъщност това е всичко. Трябва да се признае, че на Милявски постоянно фатално не му вървеше. И слава богу, защото сега нямаше да се черпим с коняк.
— А някои симулират с бира… — обади се Дудинцев, плъзна се на края на масата с риск да се изръси долу и безсрамно захърка.