— Сега вече трябва да изясним убиеца — Тур се върна при събраните материали. — Впрочем няма убиец като такъв. Съществува „робот килър“, както го нарече Гигантов, или по-простичко казано, самострел с програмно управление, монтиран в бял форд.
Разбира се, резултатите от техническата експертиза на „терминатора“ липсваха и сигурно ще трябва да се чакат не по-малко от седмица. А за форда са изяснили това-онова по горещите следи. Макар „това-онова“-то да прилича на „нищо“:
„Началникът на охраната в комплекса Белов твърди, че колата е оставена там предварително, предполагаемо време между четири и пет сутринта, тоест 11–12 часа преди убийството. Никой не е видял кой я оставя. Никой не е видял как е пристигнала.“
Тур извади картата на Северозападния административен окръг на Москва. На картата личеше, че територията на комплекса „Покровско-Глебово“ граничи с язовира в Химки, с канала „Москва“ и река Химка, до тях е американското село Покровски възвишения и Волоколамското шосе, на юг — горският парк Покровско-Стрешньово. Тур не беше ходил в самия комплекс, но знаеше от телевизионните репортажи и от вестниците, че не е обикновен жилищен комплекс, а по-скоро руско (или новоруско) дворцово имение в стила на осемнадесети век, уж построено по всички канони на дворцовото строителство. Но фактът, че един квадратен метър от тези палати струва само 2,5 хиляди долара (за което без капка стеснение информираха многобройни рекламни плакати из цяла Москва), отне всяко желание на Вениамин Аркадиевич да отиде някога през почивен ден да се полюбува на това творение на съвременните Растрели4.
След като разлисти докрай все още тънката папка с делото и се убеди, че не може да изцеди нищо повече от нея, той позвъни в МУР, обясни кой е и поиска да го свържат с Владимиров. Наложи се да чака дванайсет минути (Вениамин Аркадиевич специално засече времето), а гласът на обадилия се най-накрая беше нормален и дишането равномерно. Тур още веднъж с прискърбие въздъхна за съвременната младеж: никакво уважение към по-старшите — нито по възраст, нито по звание.
— Запознах се с предадените материали по делото — започна Вениамин Аркадиевич, без да се старае особено да прикрива раздразнението си. — Естествено, възникнаха въпроси. Изяснихте ли най-сетне как е попаднал фордът на територията на комплекса?
— Не. Даже разпитахме постовете на ГАИ5 по Волоколамското шосе — без резултат. Тези момчета много добре се ориентират къде и кога могат да минат незабелязано…
Тур настръхна от думичката „даже“ на Владимиров, изглежда, капитанът очаква ако не медал, то със сигурност писмена благодарност за „героичния подвиг“ — разговора с колегите от ГИБДД6, както и фамилиарното „момчетата“ по отношение на престъпниците, но не се скара на муровеца, остави го да се доизкаже.
— Огледахме и околностите на парка с цел изясняване дали може да се мине оттам с кола. Но също безрезултатно. Макар че трябваше да се очаква — по гумите нямаше следи от кал. Пък и изобщо е трудно да се влезе с кола откъм горския парк. А пък колегите от ГАИ намериха собственика на колата, някой си Ярцев, живее в района на Речна гара. В момента е в отпуска, летува в Крим, в Ялта. Изпратихме му телеграма. Но мисля ще излезе, че колата е била открадната.
— Ще излезе ли или няма, но трябва грижливо да се провери всичко. Какво още успяхте да откриете?
— Снощи разпитвахме свидетелите. От МУР по делото работят още двама оперативници — Евгений Поспелов и Сергей Булих. Днес разговарях с роднините на Арбатова…
— А защо протоколите не са в делото? — възкликна с недоумение Тур.
— Ами, първо, просто нямах време да ги оформя — отговори Владимиров без капка смущение — и, второ, все едно, никой не каза нищо съществено.
— Позволете на мен да решавам кое е съществено и кое не е — рече троснато Вениамин Аркадиевич, нямаше сили повече да понася тъпотията и безхаберието на капитана. — Разполагате точно с един час за оформянето на протоколите. След час и тримата ви чакам в моя кабинет за съгласуване плана по оперативно-следствените мероприятия. Край.
4
Става дума за Бартоломео Растрели (1675–1744), скулптор, и сина му Вартоломей Растрели (1700–1771), руски архитект, работил с огромен размах. — Б.пр.