— Достатъчно с предположенията — прекъсна го Тур. — Какви работни версии се очертават към момента?
— Най-общо, мисля, че са стреляли по някого от потърпевшите. Сигурно е, че не е било по Арбатова, понеже тя живее в Покровско-Глебово и засега има неопровержимо предположение, че и преди е минавала покрай този форд. Ако, разбира се, автоматът не е бил програмиран на конкретно време. И най-вероятно не е било по Марков — ако не е отишъл при Арбатова, нямало е да се окаже в зоната на стрелбата. Излиза, че целта е бил Тарасенков, макар да не е сигурно, че се е движел по строго планиран маршрут в строго определено време. Има и още едно несъответствие. Имало е още една жертва — кучето на Хайкин, то се е хвърлило върху Арбатова точно преди да започне стрелбата. Може би резките му движения са провокирали автомата? Искам да кажа, че в компютъра може да е имало някакъв фал…
На Вениамин Аркадиевич просто му се зави свят от такова изобилие на неясни, необмислени и немотивирани версии.
— Няма ли да добавите и пеперудите? — възкликна възмутено той. — Пеперудата кацнала на края на цевта и провокирала стрелбата — и това звучи не по-малко стройно и правдоподобно. И изобщо според вас излиза, че организаторът на убийството е действал наслуки. Само предполагайки къде и кога ще се появят жертвите му. А той трябва да е знаел със сигурност. И е знаел. А ние трябва да разберем откъде е разбрал. Нещо повече, искам да ви напомня: разкриването на едно престъпление включва не само изясняването на факта дали убиецът е имал възможност да го извърши, но и откриване на мотива. И в дадения случай това е най-първата ни задача.
Вениамин Аркадиевич си пое дъх. Ох, каква трудна работа — да втълпява азбучни истини. На какво ги учат тия младите?!
— Изяснихте ли колко време е минало от момента, когато се е събрала компанията от потърпевшите, до началото на стрелбата?
— Между три и пет минути, по-точно никой не може да каже.
— И през тези три до пет минути ставало ли е нещо с жертвите или около тях?
— Гледах видеозаписа от камерата за наблюдение, поставена приблизително на стотина метра от убийството…
— Какво? — Вениамин Аркадиевич помисли, че не е чул добре. Оказва се, че има такава улика, а капитанът още не е благоволил да я спомене. — Защо едва сега научавам за това?
— Там е работата, че камерата не е статична, тя се върти, описвайки ъгъл от 120 градуса, и затова потърпевшите не са в кадър през цялото време. Камерата ги е засякла едва когато е в крайното си ляво положение, и от онова, което се вижда на записа, не може да се изясни категорично нито точното време между срещата и изстрелите, нито дали са станали други събития или факти, провокирали стрелбата. А фордът изобщо се е намирал в „мъртва зона“ и го няма на лентата.
— Но защо аз още не съм виждал този материал?
— Касетата е при експертите. Те трябва да проверят дали записът не е повреден и обещаха да направят копие. Но, изглежда, още не са го направили. А от свидетелските показания следва, че все пак между срещата и изстрелите не е станало нищо странно. Гувернантката се е разхождала с момиченцето и Хайкин се появява с кучето и бодигардовете, но е бил прекалено далеч и настрани, а автоматът дори не се е насочил в тази посока. Аз например мисля, че когато жертвите са се спрели, компютърът може би е имал нужда от известно време, за да фиксира целта, да се насочи, да свали стъклото на колата…
— Достатъчно — прекъсна го Тур. — Наситих се на вашите предположения. Експертизата ще покаже дали автоматът е имал нужда от време или не и резултатите й не зависят от вашето мнение.
— Но обещаха да дадат експертизата най-рано след пет дни… — опита се да възрази капитанът.
— Правилно, значи ще работим, без да чакаме експертите. Понеже сте включен в моята група — съгласувано е с вашия началник — работете по моя план. Разпитайте още веднъж всички на територията на комплекса, особено онези, които по един или друг начин са свързани с охраната, проверете обкръжението на Тарасенков, особено доколко е общодостъпен неговият график, и, разбира се, посетете завода на Марков. Аз ще се постарая да се срещна с Пак и Арбатова. А сега се обадете на Вьошенка и Дубров и ги помолете да дойдат тук още днес в удобно за тях време.
Докато Владимиров висеше на телефона, Вениамин Аркадиевич разлисти протоколите. Трябваше да признае, че направеното не е толкова малко. Но конкретно работата е вървяла напълно безсистемно. Защо е трябвало да губи скъпоценно време за родителите на Арбатова, които никъде няма да се дянат, а да не му стигне да разпита качествено охраната и администрацията на „Покровско-Глебово“. Пък и разпитът на Хайкин е някак безгръбначен…