— Вениамин Аркадиевич — Владимиров прекъсна размишленията му, — Дубров ще дойде в четири, а днес денят на Вьошенка е планиран до минута и може би ще може да дойде утре следобед.
— Добре, не ви задържам повече. Но моля да ме известявате за резултатите от дейността си поне два-три пъти дневно и да предавате навреме рапортите или обзорните справки.
Денис Грязнов.
22 юни
Както е известно, хората тръгват за риба с най-различни намерения. Когато чичо му и Турецки канеха Денис, той обикновено лесно се поддаваше на уговорки. Първо, рядко успяваха да се измъкнат извън града, а освен това разпивките на чист въздух не му тежаха; ако не друго, то старата гвардия умееше да пие. Днес специално се съгласи само по една причина: да опита новата рецепта за рибена чорба, и с едно условие: да не разчитат на късмет и предварително да се запасят с всичко необходимо, в това число и с риба. А там може да половят, защо не.
Всичко започна нервно: едва когато завиха от магистралата към Клязминския язовир, на влизане в Новоалександровка, успяха да купят достоен трикилограмов сом и още мърдукащи раци (макар и вече слабо), до този момент им попадаше кой знае какво. После Денис като „най-млад“ се захвана с огнището, със съчките, по неизвестна причина влажни, изглежда, от нощната роса, а старците се сгряваха с водка и отказваха да вземат участие в кулинарния спектакъл, само препираха. В крайна сметка, когато разпали огъня, възвари водата в котлето, наряза лука, настърга морковите, те бяха видели сметката на една бутилка и вече бяха направили главите, затова пък раците се заинатиха. Турецки бутна най-едрия с тлееща в единия край пръчка, но на мустакатия вече му беше все едно.
— Виц! — произнесе с патос Турецки. — Звъни телефонът в реанимацията: жив ли е още пациентът?
— Още не е? — измърмори Грязнов старши. — Изпили сме по двеста и петдесет, а вече започна да разказваш брадати вицове, това е маразъм, Александър Борисович! — Той наду бузи и като се стараеше да подражава в интонациите на Левитан, избоботи: — Следовател по особено важни дела Турецки, Главна прокуратура на Русия. Позоооор!
В това време раците благополучно се свариха. Денис изля водата, примъкна тухли към огъня, намести отгоре тигана, сипа лука и морковите, ливна, без да пести, олио и погледна възрастните:
— Чичо Слав, Александър Борисович! Започвайте да чистите раците, че зеленчуците ще загорят.
— Като ги махнеш навреме, няма да загорят — възрази резонно Грязнов старши, докато наливаше от следващата бутилка на себе си и на Турецки. — Е, многоуважаеми Александър Борисович, за възстановяването на спортната форма! Докато си бил в командировка и си обикалял разните там хантиманси7, напълно си изгубил цивилизованите си маниери. Нали през целия път се хвалеше как си оставал да спиш по сондите. Да не си карал там на чайче?
— Аз ли?! — възмути се Турецки. — На чайче?!! Слушай…
— После ще разкажеш, става ли? Като стане чорбата. За да чуе и Денис. А сега ще ти разкажа за техническите чудеса на двайсет и първи век. Като начало чуй предисторията. Преди една година стана забележително събитие: нашето голямо началство реши да се посъветва с народа и конкретно с Вячеслав Иванович Грязнов по въпроса за създаването в рамките на МВР на специално подразделение за разследване на престъпленията в интелектуалната сфера и извършени с прилагане на високите технологии.
— Имаше такова съвещание, спомням си — кимна Турецки.
— Не, аз помня! Ти не беше там, господине от правосъдието.
— О! О! О! — Турецки взе бутилката и сам я доизпразни, като най-после не забрави и Денис. А той, набързо справил се с раците, тъкмо разделяше сома на шест равни части — за всеки по две.
— Аз се изказах категорично „за“, защото вече имаше поне десетина случая, в които се проявявахме като хванати от гората. Напълно. Изостанали сме в умственото си развитие от криминалния свят, само стоим и мигаме на парцали какво правят гадовете!
— А ти от трибуната ли се изказа категорично или в кулоарите? — подкачи го Турецки.
— Че каква е разликата, по дяволите?! — разсърди се Грязнов.