— Никаква разлика, по дяволите, просто ми е интересно публично ли се разпореждаш със съдбата на държавата или тихомълком?
— Ей че си досаден, Александър Борисович!
— Добре де, запознах се с тази ваша строго секретна заповед за създаването на подразделение „Р“ към МВР. Там е началник някой си Селиванов, ако правилно си спомням. Давай по същество. Че то — Турецки се обърна към Денис, сякаш го викаше за свидетел — мен обвиняваш в маразъм, а ти вече забрави за какво искаше да разкажеш!
Но на Денис не му беше до това: огънят почти загасна, лукът и морковите не искаха да се пържат, той размахваше интензивно един вестник, за да помогне на влажните съчки да се разгорят, вдигаше се пепел на стълб и полепваше и по раците, и по рибата, и по тигана. Все едно нямаше много полза, наложи се да раздухва огъня, докато му притъмнее пред очите, така че за няколко минути изпусна нишката на разговора им. Когато за пореден път си пое дъх, Грязнов старши размахваше ръце като истински рибар и описваше на Турецки „робота килър“:
— Това не ти е Холивуд, Саня! Има един филм, „Чакалът“, Уилис е ирландски терорист, Гиър — също, но обещават да му намалят присъдата, затова е за нашите. Уилис има суперточна картечница с телекамера и радио управление, седи си на километър, всичко вижда на монитора и с мишката насочва към целта. Гледал ли си го?
— Ууу — измуча неопределено Турецки.
— А при нас изобщо няма стрелец, разбираш ли! Компютър, калашник и толкоз! Терминатор, неговата мамица, слава богу, че още не се е научил да върви. Скоро ще се научи и тогава сме за мустака, Саня: робокопът — на работа, на нас двамата по един шут отзад — и в пенсия! Не, представяш ли си, а?! Руски блокбастър, неговата мамица! Не ти трябва никакво кино, чудото е под прозореца ти!
— Е, да предположим, че не е под нашите прозорци — отбеляза философски Турецки, — засега поне двамата с теб не живеем в Покровско-Глебово и не възнамеряваме да се местим там.
— Прецедентът е важен! — също тъй философски възрази Грязнов. — Но това е само началото. По-нататък става много интересно. Нашият робот покосява четирима хомо сапиенса и едно куче. Между другото кучето е на заместник-председателя на парламента Хайкин. А сред загиналите е небезизвестният другар генерал в оставка Тарасенков. Уж ФСС държи всички карти в ръцете си: ваш човек е, разследвайте. Обаче нищо подобно! Цивилните другарчета веднага скръстиха ръце. Ние нямаме нищо общо. Разбираш ли?! И клиничният дебил е наясно по въпроса кой у нас си играе с такива играчки. Дори сме им сърбали попарата. Обаче при тях всичко е толкова тайно, че дори не искат да потулят делото със собствени сили. Моля! Търсете! Разбра ли сега защо ти разправям всичко това? По своите мащаби делото заслужава да бъде поето от Главна прокуратура. И имай предвид, с невъоръжено око се вижда, че делото е донемайкъде лайнено. По този начин неизбежно ще попадне при горещо обичания от всички… и уважаван…
— Точно за него да пием! — заключи Турецки. — Да пием това лайнено дело да ни отмине, стига сме трупали слава. Да пием и за това, че днес ще можем да опитаме от рибената чорба, преди да сме направили главите (огънят вече е решително изгаснал). Защото после няма да си спомним вкуса й.
Денис изгреба от огъня димящите съчки и като се въоръжи с брадва, тръгна да търси по-сериозни дърва. А когато се върна, стана ясно, че е пропуснал началото на историята за тръбата, специално предназначена за него — все пак Турецки беше започнал да разказва, без да дочака кворум. Чичо му намигна незабелязано на Денис: няма нищо, пиян е и сто пъти ще има да повтаря.
— … сто километра! — викаше разгорещеният Турецки. — Не, представи си: сто километра тръби! Почти метър в диаметър. И няма къде да бъдат скрити. Там няма гора, нали разбираш? Няма и пункт на „Вторични суровини“, и металургичен завод няма. Тундра, братче! Е, и блата, естествено. Но, първо, те са плитки. Второ, всичките проверихме с металотърсачи — няма тръби!
— Претърсихте всички блата на хиляди километри из тундрата?! — възмути се Грязнов старши. — Бива те да съчиняваш!
— Слава, та ние не търсехме игла в купа сено. А три хиляди тона желязо! Когато летиш към тръбопровода, той е още зад хоризонта, а приборът вече го засича. После и за една година няма да прекараш такова количество метални отпадъци с хеликоптер. На гарата всичко е прехвърлено на верижни влекачи. Документите в пълна изправност. И още петдесетина свидетели потвърждават: всичко така стана. Влекачът оставя в тундрата следа, която и за две години не може да се запълни: там няма бурен до кръста — само мъх, ако стигне сантиметър, вече е висок. Всичко проверих, десет пъти обиколих с хеликоптера. Не са се отбивали никъде от пътя, разбираш ли? Не са се отбивали! И не са товарили дяволските тръби обратно във вагоните, за да ги върнат по железницата, не са ги скрили и в сондажните кладенци: най-накрая започнах сериозно да проверявам и такива версии. Не, няма ги тези тръби и ги няма! Изпарили се! И това е само началото, както и ти каза. По-интересното са хората. Сменниците. Официално смяната е три седмици, те киснат по половин година, пари да изкарат. Според московските измерения, париците са смешни за такава работа, но както разбираш, там няма московчани. Наоколо са свои и наши, с една дума — мафията. Няма да допуснат външен човек да припари на километър на никаква длъжност. Дори да искаш безплатно да чистиш клозетите, пак няма да те вземат, ще извадят хиляда и един предлога. А главното — всичко е свързано. Сто пъти по-неми от партизани, можеш ли да си представиш?! Нещо невероятно. По-лесно можеш да разприказваш затворници от лагер със строг режим. Накратко казано, аз разпитах повече от двеста души и нито един! Слава, нито един!!! Нито една дума, нито една сламчица, нищо! Въртях се две седмици — никаква полза. Бюджетът е ощетен с двеста и петдесет милиона в зелено, а няма виновни, само пионки. Това се казва фокус. По-сериозен от твоя „робот килър“.