Выбрать главу

— Саша, това не е фокус, а гъз! — рече Грязнов, произнасяйки с наслада всяка дума. — Хайде давай амбалажа, да свършваме втората, че ми омръзна. Денис! Ще имаме ли днес рибена чорба?!

Грязнов-старши все пак извади третата бутилка, но не я отвори, започна придирчиво да изучава етикета, капачката, качеството на запечатването и с целия си вид издаваше нетърпение, минута след минута поклащаше глава и нареждаше:

— Ох, побързай! Ох, няма да я дочакаме! — И за да убие времето, попита: — Саня, а защо двеста и петдесет милиона? Да не са златни твоите тръби, а?

Турецки, който вече беше започнал малко по малко да изпада в прострация, се оживи:

— Нееее! Цената на тръбите не влиза в тия двеста и петдесет. Това е само неустойката за проваления проект. При това сроковете за строителството на нефтопровода са нарушени от частна фирма — „Бен Ойл“, — собственост на някой си господин Христич. Но глобата, представи си, се изплаща изцяло от държавния джоб! Понеже договорът е сключен с държавна гаранция. Яко, нали? Христич е нещо като олигарх, но от втория ешелон. Още не е натрупал милиард, не се показва на синия екран, но има връзки, за които и Берьозовски ще му завиди: половината правителство и половината Дума са му най-добри приятели…

— Петминутна готовност! — обяви Денис. Лукът и морковите се бяха изпържили, той ги сипа в котлето, заля ги с мляко, пусна вътре рибата, раците, зеленината и настъргано сирене „Чедър“. — Като заври, ще можем да нападнем!

— А после ще ловим рибка! — изломоти Турецки, прозявайки се страшно, и се люшна на една страна в опасна близост до огъня.

Денис не успя да реагира както трябва: мобилният му телефон пропищя диво, за пътуването по горските пътища го беше настроил на максимален звук и от търчане насам-натам забрави да му възстанови нормалния глас.

— Ей, шефе! — Обаждаше се Шчербак.

— На телефона! — Денис така извика за отмъщение, че и на онзи да му писне в ушите.

— Локална катастрофа — поясни Шчербак с три тона по-ниско, — казва се Олга, фамилия Минчева. На вид — бонбон, големи зачервени очи, лесно реве. Май вече от няколко денонощия.

— Представи я. Какъв е проблемът?

— Цитирам: „Ах! Ах! Спешно-спешно! Спешно–спешно–спешно! Работата не търпи отлагане. Ще говоря само с главния началник.“ И аз не искам да говоря с нея, искам да изляза в отпуска!!! С какво съм по-лош от Татяна или от Самоха?!

— Престани да хленчиш. Какво прави дамата, не може ли да потрае половин час?

— Не може. Седи в приемната, кърши ръце и хлипа. Ако не дойдеш след двайсет минути — ще умре, сто процента. Със сигурност ще си счупи ръцете.

— Добре де, ще сваря млякото и пристигам.

Шчербак се закиска тихо в слушалката:

— Ама как, дори няма да опиташ от кашичката?

В. А. Тур.

22 юни

В болницата съобщиха на Тур, че състоянието на Арбатова не предизвиква опасения, но все още е в шок и ще му разрешат да се срещне с нея най-рано утре. Пак засега е в реанимацията и лекарите не се наемат да предскажат кога ще е готов за разговор със следователя. По принцип Тур беше готов за такова развитие на събитията — звънеше, за да се убеди. До идването на Дубров оставаха почти два часа и Вениамин Аркадиевич реши да не чака и неочаквано да посети Вьошенка.