Разбира се, трябваше да прати на мениджъра призовка. Да си намери пролука в разпределения до минута график, да отмени някой и друг коктейл или визита при фризьор. Но с призовка ще се яви най-рано утре, а делото чака.
С показността си, с хипертрофираните, предвзети емоции, с циничната си откровеност шоубизнесът (и всичко, свързано с него) беше дълбоко противен на Вениамин Аркадиевич. Всички тези съвременни „звезди“ със „звездните“ проблеми за своите любовници, кучета и тоалетни, които не се притесняваха да разказват пред цялата страна от телевизионния екран. Наскоро Вениамин Аркадиевич прочете интервюто на една такава „звезда“, която си признаваше, че пише песните си изключително в тоалетната. Значи след всичко това можеш да ги слушаш също единствено в тоалетната. Колко далеч са всички тези „звезди“ от истинските звезди — Вертински, Баянова, тези не просто талантливи, но интелигентни и мъдри хора.
Разбира се, за Вениамин Аркадиевич беше мъчително да се потопи в блатото, но без да размисля, извика кола и пое към студиото. Защото не беше свикнал да прехвърля своята работа на чужди рамене. И още, защото всред цялото това псевдовеликолепие на псевдоталантливи хора някой си Владимиров поради своята младост и неопитност със сигурност щеше да изгуби способността да мисли трезво.
На входа към олющения хангар, наричан студио, Вениамин Аркадиевич трябваше да покаже документи и дълго да обяснява защо се е явил без предварителна уговорка. Разбира се, пуснаха го, но едва след дълги телефонни разговори на охраната с Вьошенка и милостивото съгласие на последния да отдели буквално няколко минути.
Трябваше да дойде с ОМОН, ядосваше се той, докато вървеше по пустите коридори — охраната дори не си направи труда да обясни как да намери мениджъра, когото Вениамин Аркадиевич вече ненавиждаше люто. Изведнъж зад ъгъла върху него връхлетя младо създание с макиаж, по-скоро подобен на грим, и с поличка, която едва прикриваше кльощавото дупе. Въртейки очи, създанието му обясни как да стигне в операторската и с възторг описа с какво е облечен днес Вьошенка.
Вьошенка (Тур го позна само по дрехите) слушаше нещо със слушалки на ушите, вероятно заедно с тон техниците. Всички седяха с гръб към широко отворената врата и дори не забелязаха или се направиха, че не забелязват как Вениамин Аркадиевич влезе. В такава ситуация беше безсмислено да кашля или чука, за да му обърнат внимание. Най-сетне, щом завърши прослушването на фрагмента, мениджърът свали слушалките и като се обърна на въртящия се стол, забеляза следователя.
— Ах, здравейте! — Той махна кокетно с маникюрените си ръчици. — Вие ли сте Вениамин Аркадиевич?
— Добър ден. Аз съм старши следователят по особено важни дела при Московска градска прокуратура Вениамин Аркадиевич Тур. Къде можем да поговорим на спокойствие?
— В моя кабинет, той е отсреща. — Пискливият гласец, лигавите интонации, ризата с къдрички — всичко това навеждаше на мисълта, че ако Вьошенка не е хомосексуален, то поне много се старае да изглежда такъв.
Кабинетът се оказа малък — около три метра на ширина и четири на дължина. Подът беше постлан с нов, рядко чист килим, сякаш по него не са стъпвали с обувките, с които се ходи навън. Покрай стените имаше шкафове с компактдискове, непосредствено до прозореца — двукрила маса отгоре с компютър с 21 инчов монитор. Всички мебели бяха нови, съвсем прилични, в един цвят, може би от един комплект. Затова пък картините по стените накараха Вениамин Аркадиевич да се изчерви — никога не беше виждал такава откровена порнография. Домакинът премести коженото въртящо се кресло за госта, а той седна до масата.
— Извършени са убийства, вашата вокалистка е в болницата, а вие продължавате да работите, все едно че нищо не е станало? — поинтересува се Вениамин Аркадиевич, като се: стараеше да гледа точно в мениджъра, но окото му непрекъснато попадаше на нещо скандално.
— Слава тебе, господи, че Кристиночка е жива! — занарежда Вьошенка. — А работата… — Той замълча, наведе на една страна напомадената си глава, сякаш претегляше дали заслужава да бъде достатъчно откровен със следователя, и като реши, че може би заслужава, продължи с вид на неподправена искреност: — Знаете ли, в новата ни програма са вложени таакива пари! И ако успеем… а ние се молим за успех! От това зависи по-нататъшната кариера на Кристиночка.