Изглежда, искрената загриженост за бъдещата кариера на Арбатова, от която зависи и неговото — на мениджъра — благосъстояние, трябваше да накара следователя да разбере, че той не е заинтересуван от смъртта й.
— Щом се надявате Арбатова да успее, сигурно добре я познавате, разкажете за нея.
— Ай, какво да ви разказвам?! — Той плесна с ръце. — Занимавала се е в музикално училище. Получила е зрелостно свидетелство. По-нататък — Гнесинка. Шопен, Шуберт… Ще кажете, че това е скучно, нали? Разбира се, тя избира поп музиката…
— И от самото начало сте нейният мениджър — вметна Тур, като се стараеше да се абстрахира от чувствените въздишки на събеседника си.
— Какво говорите! Тя започна с един дъртак. Господи, колко досаден беше! Закостенял, еднообразен, опитваше се да я накара да пее музика, написана за фригидна аудитория от импотентни. Но беше приятел на семейството. Представяте ли си, те не се притесняват от такива приятели! Боже, тя беше вяла, отвсякъде скована от някакви идиотски, отдавна изживени морални принципи, не можеше да се разкрие, постоянно линееше!
— Може би просто вокалните способности не са й позволявали да постигне успех?
— Какво общо има вокалът?! Това отдавна не е модерно. Изобщо никой не се интересува сега от това. С нейната пластика, с нейния финес, с нейната външност, със способността й да импровизира?! Знаете ли, аз я видях за първи път на една вечеринка по повод презентацията на нов албум на нейната маминка. Ай, няма да говорим за маминката, разбира се, тя е много солидна, но Кристина! Всички се бяха напили до пълно свинство и започнаха да играят на фанти8. Сега това е модерно у нас — древноруските игри. Кристина трябваше да изобрази мартенска котка. Да бяхте видели тази котка! И март, и дъжд, и кален двор, и неистово, безумно желание в единствена чупка на гърба! — мениджърът поривисто прехапа устни и започна да върти къдрите на ризата си. — При това тя не беше се подготвяла, бе леко пийнала и изобщо нямаше настроение… По това време имах един нереализиран проект — темата за танцьорка, нещастно влюбена в наследника на автомобилен магнат. Още същата вечер помолих познати да ме представят и й предложих да вземе участие в заснемането на клипа. И какво си мислите? Получи се.
— След това тя започва да работи успешно с вас?
— А какво трябваше да направим — да се разотидем? Някъде след месец тя се обади и каза, че иска да ме запознае с отличен, свободен и млад композитор. Струвало й се, че има интересни парчета. И ние се срещнахме ето тук, в този кабинет. Е, Дубров беше провинциален, съвсем не беше стилен… Никакъв чар, от него дори лъхаше на лош вкус, представяте ли си? После разбрах, че бил от Ростов, и всичко ми стана ясно: страхотно влияние на казашкото и хулиганската романтика. Но дълбоко в примитивните му сингли имаше нещо, Кристина не беше сгрешила. Боже, как звучаха само след прилична аранжировка! Продадохме милион екземпляра от дисковете, като не се броят пиратските копия.
— А заедно с успеха Арбатова не си ли спечели и врагове?
— Пепел ви на езика — Вьошенка замаха с ръце, — ще предизвикате съдбата.
— Слушайте — произнесе Вениамин Аркадиевич, като едва се сдържаше да не изреве. Мениджърът вече напълно му досади с чудатостите си, а полезната информация е нула. — Извършени са убийства, изглежда, Арбатова по чудо е останала жива. Нима не искате да бъдат намерени престъпниците? Сигурно е и във ваш интерес тя да оздравее ида започне да работи без страх от ново покушение. — Докато говореше това, Тур постави ударението на „във ваш интерес“, давайки да се разбере, че помни началото на разговора — щом нейната работа е в твой интерес, тогава помогни да осигурим безопасността й.
— Но аз нищо не знам… — Вьошенка посумтя малко, изпохапа устните си от нерешителност и най-сетне въздъхна: — Само конфликтът на Кристина с Маша Разторгуева…
— Разкажете ми за конфликта с Разторгуева, а после може да си спомните още нещо.
— Кристина работеше на галаконцерта в Казан. Ох, тези татари… там нямаше нито един татарин от музикантите или може да е имало един. Цялото шоу изнесоха гостите. Та отначало пя Кристина, а една-две песни след нея — Разторгуева. Ами беше смешно, Разторгуева изписука нещо, което много, много приличаше на композицията на Кристина, но такова жалко подобие! Дори не изглеждаше като пародия, а като неумело подражание. Може би затова не приеха Разторгуева. Ах, какво да ви разказвам, направо я освиркаха.
8
Игра, в която всеки участник залага някакъв предмет, тегли се жребий, след което притежателят на изтегления предмет трябва да направи нещо — например да пее и т.н. — Б.пр.