— Но нали не завърши всичко така?
— Ах, колко сте досетлив! Разбира се, не завърши. На сборната вечер в Ростов, на един провинциален стадион — боже мой, колко кал имаше и вонеше! — Кристина излезе с хитова композиция, в Москва публиката просто щеше да ридае от щастие, като види такова нещо на живо. А в Ростов от тълпата започнаха да хвърлят по нея и по музикантите й изгнили домати и развалени яйца, уф, каква гадост, още не мога да си спомням спокойно. Милицията скочи да ги търси, е, намери няколко момчета, но така и не позволиха на Кристина да пее.
— И вие приписвате тези действия на старанията на Разторгуева?
— Ама какво сте седнали да ме измъчвате?! На никого нищо не приписвам! Просто разказвам всичко, което зная.
— Да, не е много. Знаете ли къде Живее Арбатова?
— Ах, разбира се, че знам, според вас как може човек да се занимава с творчество от осем до пет на работното си място?
— А жилището не е ли малко скъпо за млада изпълнителка?
— За звезда! — поправи го Вьошенка. — За творчеството на една звезда й трябва уют, комфорт, романтична обстановка…
— Ще можете ли да ми подскажете кой от вашата група най-много от всички общуваше с Арбатова?
— Ами ако изключим мен — мениджърът недвусмислено стрелна с поглед Тур, — тогава Дубров.
— Благодаря ви, че помогнахте на следствието — каза Тур и се изправи, пусна визитката си на масата и добави: — Ако си спомните нещо, звъннете. — Вениамин Аркадиевич не можа да си наложи да стисне ръката на мениджъра или поне да сложи в нея визитката си.
— Ах, и да я поздравите от нас. — Вьошенка ни най-малко не се смути, че следователят игнорира прощалния му жест. — Разбира се, вас ще ви пуснат при Кристина по-рано, отколкото нас, обикновените простосмъртни.
На излизане от студиото Тур сърдито обобщаваше наум: „Първо, Вьошенка е извратен, проституиращ със себе си и Арбатова, а на такива отрепки по принцип не може да се вярва; самоуверен и нагъл е. Виж го ти, сети се да праща поздрави, разигра цял спектакъл или си въобрази, че в мое лице е спечелил приятел; второ, не е приказлив (макар да не спира да говори, но без съдържание), нищо не разказа освен онова, което можеше и без него да се научи, с изключение на историята с Разторгуева. Като че ли може да бъде разговорен, но само ако има човек по-солиден коз от желанието за разкриване на престъплението. Да помоли муровците да проверят Вьошенка? Не, май че е преждевременно. Сега си имат достатъчно по-сериозна работа.“
— Вениамин Аркадиевич, Владимиров се обади — сядайки в колата, Тур чу гласа на шофьора си. — Помоли да ви предам, че не са намерили нищо интересно в завода, но е изяснил: Марков е придобил контролния пакет акции на пивоварния завод в Ростов. Сега се опитват да установят контактите му там.
— Да вървим обратно в прокуратурата. Пак този Ростов. Интересно съвпадение…
— Съвпадение ли?
— Да, мисля си нещо мое, Володя…
… Дубров се яви точно в 16:00. Това се хареса на Тур и изобщо композиторът му хареса — никакъв снобизъм, никаква вулгарност, скромен и удивително вежлив. Провинциалната скованост и дори известната плахост, която Вьошенка така не харесваше в Дубров, напротив, импонираше на Вениамин Аркадиевич.
— Мисля, вече знаете: Арбатова е ранена тежко и се намира в болница.
— Да. Как е тя? — По лицето на композитора се появи непресторено безпокойство.
— От медицинска гледна точка животът й е вън от опасност, но още не сме открили престъпниците. Знаете ли кой може да е извършил престъплението?
— Не. — Настъпи продължителна пауза.
— Добре. Да поставим въпроса по друг начин. Тя имаше ли врагове?
— Врагове… — отново пауза. — Не знам.
Тур щеше да каже: „А пък нейният мениджър и ваш добър познат Вьошенка разказа за конфликта с Разторгуева. Нищо ли не ви говори тази фамилия?“. Стоп. Излиза като сцена от проста кримка: следователят уличава заподозрения и той аха-аха да си признае. Няма в какво да го уличи. Пък и не си струва, момчето е добро. Просто трябва да го разговори, сам ще разкаже. Като поразмисли около половин минута, Вениамин Аркадиевич прекъсна проточилата се пауза и попита:
— А с кого работехте в Ростов, преди да дойдете в Москва?
— Отначало ние с момчетата обслужвахме сватби, свирехме по ресторантите. През лятото ходехме в Сочи или в Крим. След това започнах да пиша за Разторгуева.