Ето значи! И дори нямало нужда да натиска. Главното е да дадеш правилна насока на разговора с незначителен на пръв поглед въпрос, а Вениамин Аркадиевич ги умееше тези работи виртуозно.
— И какво, по-привлекателно ли беше сътрудничеството с Разторгуева, отколкото свиренето в ресторантите? — зададе той нов въпрос, на пръв поглед също нямащ никакво отношение към делото.
— Свиренето в ресторантите беше привлекателно само със заплащането. — Изглежда, Дубров малко се отпусна, почувства, че следователят изобщо не е страшен, не му е враг и главното, не го подозира в нищо. Почувства, че това не е просто формален разпит, където викат всички наред. Че следователят му вярва и наистина се надява да получи реална помощ за разкриване на престъплението. — Отдавна мечтаех да си изкарвам прехраната по друг начин. Щом се появи случай, веднага се махнах.
— Толкова ли беше зле?
— Ще ви разкажа един случай, а изводите… Изводите ще направите вие. Едно лято работехме в Сочи на открита площадка. Ние свирим, а на някакви бандити в публиката им доскучало. Може да са попрекалили с пиенето, може да са си такива, но изведнъж им скимва да прострелят полилея, който е под навеса над сцената. Отначало не разбрахме по кого стрелят. Изпокрихме се зад колоните. Не можаха да улучат от първия път, но го откачиха. Полилеят падна. Мутрите се радваха шумно. Дойде милиция. Изясниха, че никой не е пострадал, просто клиентите се забавляват, и си заминаха. Ние продължихме да свирим. Това стана почти в центъра на Сочи.
— И в Ростов ли имаше такава слободия?
— Тръгваш вечер да свириш и не знаеш дали ще се върнеш. Веднъж започна меле, едва се спасихме през черния вход.
— С Разторгуева не беше ли така?
— Разторгуева е започнала като мен, по ресторантите. Но страшно я харесват… е, нали знаете кои. Започва да работи в най-добрите нощни клубове. Сдобива се с охрана. Уреждат я да пее по местното радио. Пее за Русия, за казашката храброст. Желаещият ще види бандитската, а не казашката храброст. Изобщо става певица от донско-кубански мащаб. Поначало е приятно да чуваш навсякъде песните, написани или обработени от теб. Но все едно работата е сто процента поръчкова. Направих едно парче, но Мария Павловна или не го хареса, или не му беше времето…
— И след това вие тръгвате за Москва да си търсите щастието?
— Дойдох на гости на мои познати, но се срещнах с Кристина, очертаваше се интересна работа и аз останах.
— Какво се случи в Казан? Маша изпълни отхвърлената песен? Имаше ли скандал?
— Вече ви е разказала? — Дубров се усмихна тъжно: — Разторгуева ме хвана във фоайето. Обвини ме в кражба и така нататък. Почти не ме слушаше. Сякаш не знаеше, че Кристина има цял албум с мои песни.
— И с това всичко приключи?
— Бяха поканили Разторгуева в телевизионното предаване „Акули на перото“ и там тя напълно сериозно обвини Кристина, че замъкнала мен, младия перспективен композитор — обърнете внимание, когато работех с нея, не ме смяташе за такъв… — та уж Кристина ме била замъкнала в леглото си, завъртяла ми ума и ме подмамила да напусна нея, дето е неспособна на такава подлост. Може би за повечето телевизионни зрители това е изглеждало комично, но някои са повярвали, а Кристина се обиди, много ясно.
— Разторгуева ли беше авторът на безобразията в Ростов?
— Не съм бил в Ростов. Работех върху новия си албум. Но още преди заминаването Кристина, която не познаваше добре Разторгуева, даде доста скандално интервю, сякаш отмъщаваше за обидата.
— Доволен ли сте от новото сътрудничество? Като ви гледа човек, няма да каже, че вие сте авторът на звездните хитове. Ето Вьошенка — Вениамин Аркадиевич потръпна от спомените за мениджъра, — веднага се вижда, че е представител на артистичната бохема…
— Пиша за душата и получавам пари за това… — Дубров сви рамене. — Можех ли да помисля за такова нещо преди? Пък и въобще много ли са такива като мен? А парите… парите не ги харча за костюми от Версаче, а за апаратура.
Добре, стига лирика, време е да минем на конкретните факти.
— Знаехте ли с какво възнамеряваше да се занимава Арбатова в деня на покушението?
— Не. Тя ме помоли да й дам почивка. Казваше, че искала да си отдъхне.
— А винаги ли почиваше по един и същи начин?
— Не, можеше да се излежава цял ден в леглото, а можеше и да духне някъде да кара водни ски или сърф, можеше по цял ден да скита из зоологическата градина с децата.
— Тоест предварително никой не знаеше, че ще отиде на плаж, още по-малко пък в колко часа ще отиде?