— Как „за един миг“? — поинтересува се иронично Голованов.
— Това означава много, много бързо и, изглежда, съвсем неочаквано за секретарката — тросна се Николай. — Изведнъж от услугите им се отказали всички и едновременно, а Минчев точно преди това бил взел кредит за разширяване на производството и вече вложил всичко до копейка, надявайки се на бърза възвръщаемост на средствата.
— А секретарката повярвала ли е в самоубийството? — попита Денис.
— Казва, че няма нищо невероятно в това. Минчев внушавал лесно чувство за стабилност и увереност в утрешния ден само на клиентите и еднократните делови партньори, а в действителност страдал от честа смяна на настроенията, можел да й накрещи без всякакъв повод, и изобщо тя смята, че той се е лекувал при психиатър. — Шчербак направи пауза, убеждавайки се, че Денис е чул и разбрал правилно този факт. — През април, горе–долу тогава, когато започват първите им финансови неприятности, в работния бележник на Минчев се появяват бележки за срещи с някой се Гройцман. Това не е клиент или партньор, секретарката е щяла да знае. Минчев винаги планирал срещите за вечерта и на следващия ден бил някак си сомнамбулно спокоен, от което тя направила извода, че той се лекува. Толкова от секретарката. Освен това видях и търговския директор на Минчев — Шчербак затърси из записките, — Сергей Константинович Берьозин. Той е с Минчев от незапомнени времена, едва ли не приятел от детството. Започна да ми разказва какъв чудесен човек бил Минчев: умен, сръчен, с удивителна делова интуиция. Как започнали от китайски фенерчета и плейъри, а след това благодарение на Минчев уцелват в десетката и правят бизнес с полилея на Чижевски. Не си спомни за отвратителния характер на приятеля си, може би е свикнал и не му прави впечатление, а може просто да не иска да разказва. Учуди се, че Олга е решила да наеме частни детективи. Изобщо е в пълен възторг от клиентката ни. Казва, че на младини наричали Минчев Белмондо, защото умеел да свали всяка мадама, а Минчев с голямо удоволствие потвърждавал реномето си. Но всичко това си било чисти лудории, а като срещнал Олга, покойникът се усмирил и станал примерен съпруг. Както разбрах, Берьозин няма да остави вдовицата в беда, но не успяхме да си довършим разговора: извикаха го на някаква среща. Той си търси нова работа или вече си е намерил.
— Е, и какво излиза? — намеси се Сева, като видя, че Шчербак приключи.
— Засега лично аз не виждам явни пропуски във версията за самоубийството. — Денис огледа колегите си, явно те бяха съгласни с него. — Може да се провери и този Гройцман, между другото, секретарката разказала ли е за него на следователя?
— Не е — отвърна Шчербак, — разсърдила му се. Изпратил й призовка, а мъжът й направил по този повод скандал.
— Добре, значи аз ще се заема с Гройцман, ако изобщо съществува такъв. Николай, вече си започнал, порови се по-навътре, как стоят нещата с фалита, а същевременно и с конкуренцията на Минчев, може тези полилеи да са излезли вече от мода и производителите им да се разоряват. А ти, Сева, иди да поговориш със съседите, поогледай се, изобщо ти си знаеш. С домашната помощничка ще се заема аз, ще огледам жилището — как се прониква вътре не през вратата, ще разуча как и къде се е пазело оръжието и всичко, свързано с деня на самоубийството.
— А защо да избързваме с другите, нека първо се срещнеш с Гройцман? — предложи Сева. — Ами ако изведнъж стане ясно, че Минчев е бил шизофреник?
— Сева, и шизофрениците много ги убиват, особено за големите невърнати кредити — отбеляза Денис. — Така че хайде да си заработваме хонорара.
В. А. Тур.
22 юни
Вениамин Аркадиевич разлистваше материалите по делото и презрително поклащаше глава. „Елитен“ жилищен комплекс. Нали според всички документи това проклето Покровско-Глебово се води за „елитен“ жилищен комплекс! И според нашите, и според милиционерските, и според градоустройствените.
Няма ли кой да обясни на тия тъпаци, че кученцата могат да бъдат „елитни“, а това, което е предназначено за елита, се назовава с думата „елитарен“! Дори той, Тур, дето не е филолог, го разбира. Вярно, това са дреболии…
Вечно го дразнеха такива уж дреболии. Ето и телевизионните говорители сега започнаха да въвеждат „нови норми“ в езика. Току чуеш „наука“ с ударение на първото „а“. Всички неграмотни трябва да се удушават, а не да се допускат на екрана! Отдавна е ясно, че редакторите в телевизията не знаят руския. А изобщо има ли на днешно време редактори, или всички са уволнени поради ненужност? Може въобще да е съкратена длъжността „редактор“? Щом няма вече политическа цензура, значи долу и езиковата? Свобода! Ето тази, малката, от три години е в телевизията. Нима през това време не се е намерил нито един неин познат, който да й каже честно: Катенце (или Машенка, Леночка, един дявол знае коя е), не се казва „наука“! Не може да има мода в ударенията и изобщо в езиковите правила! Например не може да е модерно да се казва „ходиме“. Или сред познатите й няма нито един човек, който да знае това?. Позор, позор… Вениамин Аркадиевич превключи с негодувание канала, но другата говорителка изръси нещо съвсем ужасно и Тур започна да натиска яростно всички копчета.