В такива минути Клавдия Степановна въздишаше тежко, прибираше празната чиния на мъжа си, поставяше пред него чаша чай и чинийка с домашни сиренки (голяма майсторка е на сиренките!) и започваше да го успокоява както може:
— Веня, но нали ние с теб говорим грамотно? Да. И децата ни така говорят, и приятелите ни. Не си останал единствено ти.
— Но, Клава, помисли си само колко млади хора са седнали сега пред телевизора! Помисли си на какво ще се научат и на какво ще вземат да учат децата си!
— Но нали тази младеж си има родители, които помнят как е правилно… Ще им обяснят…
— А защо родителите на тази, ококорената — Тур гневно посочи с пръст екрана, — не са й обяснили? Клава, колко си простодушна…
— Искаш да кажеш глупава — уточни усмихнато жена му.
— Искам да кажа, че колкото и да е печално, вече не може да се вярва, че в обществото са останали поне някакви следи от интелект. В противен случай самите ние оставаме излъгани. Ето пак! Сега пък изложбата била скулптурна.
— По-добре да го спрем, Веня. — Клавдия Степановна направо с риск за живота си взе дистанционното от ръцете на мъжа си и му пъхна една сиренка. — Съвсем забрави изненадата ми, а толкова се старах…
В действителност Клавдия Степановна отдавна, поне преди четири-пет години, когато по „телевизията“ се появиха новите ударения на старите думи, прерови всички речници с надеждата да се убеди в правотата на мъжа си. Уви! „Академичен“ и „академически“ се оказаха дублетни форми, а по отношение на „скулптурната“ Венечка изобщо не беше прав. Клавдия Степановна още тогава се разстрои, дори малко си поплака, но скри речниците по-надалеч и нищо не каза на мъжа си. Нали е истинска бойна другарка и за нищо на света няма да му забива нож в гърба.
Сега, когато Тур сипеше огън и жулел по адрес на „елитните“ жилищни комплекси, бойната другарка не беше наблизо и нямаше кой да го успокоява с домашна сиренка. А нали предстоеше ново изпитание: Вениамин Аркадиевич трябваше да посети въпросното Покровско-Глебово, да огледа местопрестъплението.
Разбира се, Тур очакваше, че Покровско-Глебово ще предизвика у него огромно раздразнение. Но се оказа, че думата „раздразнение“ не казва нищо! Той още от прага се разяри.
„Руско дворцово имение от осемнайсети век“. Да се смееш ли, да плачеш ли. Представяте ли си го пететажен? Не? Ами погледнете. Дори Зимният дворец е на три етажа. При това е Зимен дворец, а не жилищна сграда! Гигантомания и мания за величие на едно място. „Лужковски барок“, ха-ха. Върхът на пошлостта, върхът на безвкусицата. Съвсем са откачили тия градоначалници, Бог да ни е на помощ.
Загледан по „красотата“, Вениамин Аркадиевич за малко да се окаже блъснат от младеж и девойка по бели шорти, бели тениски и бели маратонки. От чантите през рамо — за разнообразие сини — стърчеше нещо неясно, някакъв спортен инвентар, дето не е за хора. Младежите припряно се извиниха и се мушнаха вън входа. Портиер с ливрея предвидливо им отвори вратата.
Следователят подсвирна с уста — виж ти какъв портиер. Гледат да са в крак с времето, да ги вземат мътните. А вечерта същият този портиер ще съблече ливреята и ще отиде да пие водка край метрото. Това не е живот, а театър. Интересно, какво ще му направят, ако не отваря добре вратата: ще му рязнат премията или мафията ще го линчува „в духа на времето“? Между другото могат и да му светят маслото — това са „новите руснаци“, те си имат свой „дух“…
Той се насочи към местопрестъплението — там, където е чакала „колата убиец“, стреляла самостоятелно по Марков, Тарасенков и Арбатова и техните телохранители. На кръстовището беше поставено табло: „Яхтклуб“, „Поле за голф“. Тур прихна на висок глас, подплаши два бели гълъба, кацнали на покрива на малкото съоръжение с неясно предназначение. За късмет наблизо нямаше никой друг освен гълъбите, но Тур нямаше да се притесни да се изсмее и пред хора. Виж им ума — поле за голф в „руско дворцово имение“! Как не ги е срам! Дори ученик знае, че голфът е „внесен“ в Русия от тези „нови руснаци“, новобогаташите, а през осемнайсети век изобщо не е могъл да съществува. Да не говорим пък че колите, с които пристигат тукашните жители, изобщо не се връзват с обстановката…