— Записан ли сте? — чу се морен глас.
Денис умолително занарежда:
— Госпожице, много, много ми е нужно да говоря с доктора! Ако е необходимо, веднага ще се запиша.
Морният глас не го удостои с отговор, но ключалката щракна и вратата сама се разтвори призивно. Денис влезе в празна, твърде скромно обзаведена приемна.
— Тъкмо сега Леонид Семьонович не е зает и ще може да ви приеме. — Притежателката на морния глас имаше не по-малко морен вид. Мигайки с двусантиметровите си мигли, тя подаде на Денис снопче листове. — Моля, попълнете ето тези анкетни карти.
Денис взе няколко разноцветни листчета и седна на малката масичка. Тук имаше горе–долу около двеста въпроса и самата безкрайна процедура по попълването сигурно ще изкара от равновесие дори леко неуравновесен човек. Или по този начин Гройцман прави подбор на клиентите си? Не се ли нервира и попълни всичко — значи не е съвсем откачен, може да се лекува. А сред множеството на пръв поглед безобидни въпроси има и интересни: „Вашето материално положение? Заемате ли ръководна длъжност? Какво количество хора ръководите?“.
Денис особено се учуди от въпроса „Как се нарича организацията, в която работите?“. Изобщо анкетата повече приличаше на въпросник на рекетьор.
— Извинете — попита той секретарката, — ако не е тайна, какво отношение има този въпрос към моите проблеми? — и посочи с пръст в анкетата.
— Всички въпроси в предложените анкети са подбрани внимателно и са утвърдени от асоциацията на руските психолози, ако не искате, може да не отговаряте, макар че липсата на някои отговори ще затрудни решаването на проблема ви — издекламира тя заучената фраза.
— Не се съмнявам — избоботи Денис и написа „З-д Червеният Октомври“, после помисли и дописа в скоби „стругар IV разряд“. Щом свърши с въпросите, предаде листовете на секретарката.
— Поседнете, сега ще ви поканят. — Взе листовете и като си полюляваше ефектно бедрата, се скри зад вратата, веднага се върна и го покани с мила усмивка: — Заповядайте, Леонид Семьонович ви очаква…
Денис влезе в просторен кабинет, не по-малко скромен от приемната: малко диванче, две кресла, масичка, гладък вълнен килим на пода, обикновени светли тапети и… полилей на Чижевски. Гройцман посрещна клиента си прав, в едната ръка стискаше внимателно разноцветния сноп книжа, а другата протягаше радушно за поздрав.
— Здравейте, Денис Андреевич. — Той настани грижовно Денис в креслото, седна срещу него, а след това изведнъж с рязко движение запокити анкетите под дивана. — Та какво ви води при мен? Извинете за прямотата, но все пак аз съм психолог и при това обичам работата си, а само един поглед е достатъчен, за да разбера, че не страдате от никакви фобии и мании, дори като че ли извънредно рядко страдате и от хрема.
Нямаше смисъл повече да се прави на неврастеник и Денис реши да „разкрие картите“.
— Аз съм частен детектив. — Подаде визитната си картичка на Гройцман. — В момента разследвам обстоятелствата около гибелта на един ваш пациент, неговата вдовица е моя клиентка и искам само да…
— Уважаеми Денис Андреевич, сигурно не сте се сблъсквали още с лекарската етика, но за мен това е естествено състояние — прекъсна го психологът.
— Не мисля, че информацията, която ме интересува, може да навреди на покойника.
— Може и да сте прав — уклончиво започна Гройцман, — но какво ще кажа на официалните лица? С какво право съм споделил с вас онова, което знам, а с тях не съм?
— Официално има отказ за възбуждане на следствено дело — по този въпрос има издадено постановление — съобщи Денис, — но ако искате да успокоите съвестта си, можете още сега да позвъните в милицията и да им разкажете всичко, а аз просто ще постоя и ще послушам, става ли?
— Добре — психологът се засмя, — убедихте ме. Доколкото разбирам, става дума за Минчев. Четох некролога. И мисля, че това наистина няма да навреди на Минчев, макар че не очаквайте от мен прекалено много. Питайте, с каквото мога, ще ви помогна.
— Може ли по някакъв начин проблемът, по който се е обърнал към вас, да е свързан с гибелта му?
— Ако е било акт на суицид — да.
— Ако обичате, разкажете по-подробно — помоли Денис.
— Нали знаете, сегашното не е живот, а само стресове, като прибавите и ръста на престъпността, и ще получите такъв букет от болести, че по-добре да не мислите за това.