И все пак има прогрес, размишляваше Тур направо благодушно, поразмекнат от чая. Оказва се, че капитанът умее и да говори напълно разбрано, и е свършил доста работа. Ех, да имаше достоен наставник, може от него да излезе ченге от висша класа…
— В Ростов Сергей Вулих се е срещнал с някой си Григорий Степанович Артамонов — продължаваше в това време Владимиров, — дребен бизнесмен, който не принадлежи към нито една от ростовските групировки…
— Не разбрах! — прекъсна го Вениамин Аркадиевич. — Защо ми преразказвате рапортите на оперативниците? Защо направо не са ми изпратени?
— Просто моите колеги се възползваха от спецвръзката на МВР и предадоха всичко в МУР…
— Занапред ще ви помоля да ме избавите от посредничеството си — измърмори Вениамин Аркадиевич. — И Поспелов, и Вулих трябва да контактуват непосредствено с мен. А сега, моля, продължете.
— Продължавам. Артамонов съобщил, че преди около две години Марков заедно със семейството си пристигнал в Ростов. Артамонов не знае каква е била истинската цел на посещението. Няколко дни след това жената на Марков изчезва. Не е известно дали похитителите са поставяли някакви изисквания към Марков, дали в плановете им е влизало убийство. Но жената е била намерена мъртва. А една седмица след отпътуването му са открити четири трупа на местни бандити. Преди смъртта са били зверски измъчвани. Извършителите не са открити. Плъзва слух, че по този начин Марков се е разплатил с убийците на жена си. Артамонов не знае кой може да е пуснал слуха, или не е пожелал да го посочи, но казва, че всички тези събития силно са развълнували престъпните кръгове в града. В криминалната милиция на Ростов потвърдиха сведенията за идването на Марков и семейството му. Потвърдиха също така, че извършителите на престъплението не са били открити. Предполагам, че изпълнителите са гастрольори.
Евгени Поспелов успял да се срещне в Нижни с Ломтев, стар партньор на Марков. На въпроса дали е имал врагове, Ломтев отговорил, че Марков умеел да се спазарява, държал си на думата. Отначало не повярвал на съобщението за смъртта на Марков, след описанието на някои обстоятелства казал, че, изглежда, убийството не е работа на дилетанти, а Марков е умеел да се спазарява със сериозните хора: не е бил скъперник. По-скоро е готов да повярва в трагична грешка или съвпадение.
В общи линии това е всичко. Да, във федерацията по тенис секретарката знаеше за планираната среща на Тарасенков, включително нейното място и време. Но срещата е била уговорена предната сутрин и макар лично тя да не е споделяла с никого информацията, убиецът е имал достатъчно време, за да научи по някакъв начин.
— Само по това дело ли работите? — поинтересува се Тур.
— Да, двете по-малки предадох на други колеги.
— Значи още не сте работили с персонала на Покровско-Глебово? — „Какво ти става? За такова нещо се полага минимум мъмрене, нали отново е налице нарушение на всички мислими процесуални норми. Вместо да търси там, където трябва, капитанът рови където е по-светло…“ Но вместо дългата нотация Вениамин Аркадиевич каза само: — Веднага отидете там.
Старост ли е това? Или просто е изморен?
След излизането на Владимиров Тур потъна в четенето на „биографичната справка“.
Справката наистина беше съставена в „свободен стил“ и дори с голямо усилие не можеше да се нарече официален документ. Но затова пък беше подробна, а засега това стигаше.
Марков се родил през 1955 година в семейство, което е доста осигурено за съветските мащаби. Баща му бил инженер–строител, майка му — счетоводителка. В живота на родителите нямало и най-малка криминална проява. Марков завършил училище със златен медал. Веднага след това постъпил в Търговския институт в Нижни, във Факултета по технология на хранителната промишленост. От втори курс започнал активно да се занимава с научноизследователска работа; в горните курсове участвал в ежегодните университетски конференции и специализираните семинари. Изучавал счетоводно дело във Факултета за обществени професии. Завършил института с червена диплома — като отличник; по разпределение го изпратили в Ростов в завода за безалкохолни напитки. Живял в общежитието, където се представял като точен, старателен, макар че и срещу него имало жалби от съседите по стая: до зори тракал с пишещата си машина. Заедно с ръководството на завода станал съавтор на три рационализаторски предложения. След двегодишна работа записал задочна аспирантура. След още две години станал инициатор на скандал във връзка с недоброкачествена продукция. На базата на резултатите от работата на комисията е уволнен началникът на цеха, мъмрени са директорът и главният инженер. След половин година Марков напуснал по собствено желание. Изоставил аспирантурата, след като издържал всички изпити и публикувал две статии по темата на дисертацията си в специализирани списания, след като подготвил три глави от дисертацията. Върнал се в Нижни Новгород, живял в дома на родителите си, на новата си работа не се отличавал с нищо особено.