В началото на перестройката организирал една от първите кооперативни фирми. Занимавал се с изготвянето на сладкарски изделия. Продукцията била с отлично качество и въпреки високата й цена се радвала на голямо търсене. Марков се оженил. Записал се в жилищен кооператив, с изплащане на двайсетгодишен заем. Две години след като Марков открил фирмата си, бил направен опит за привличането му като свидетел по дело за рекет. Следствието не разполагало с достоверни данни, че фирмата плаща рекет, а Марков отричал всякакви връзки с рекетьорите. Следствието сметнало, че Марков просто се страхува да дава показания, понеже се бои от отмъщение, но така и не бил намерен начин за натиск върху неотстъпчивия свидетел. Като предприемач не е нарушил нито един закон, нито едно местно постановление: плащал в пълен обем и своевременно всички данъци, изпълнявал безпрекословно противопожарните мерки и санитарно-хигиенните изисквания. Това се потвърждава от многобройни проверки, правени от различни инстанции.
Скоро след завършването на процеса Марков разширява дейността си и организира мини фурна. И късметът отново е с него. С голяма популярност се ползват козуначените кифли и кексове, които разнообразяват асортимента на пекарната, донасят солиден доход, особено в празничните дни. Марков изплаща предоставения кредит за закупуване на вносно оборудване за мини фурната и разширява мрежата за реализация на стоките си, открива павилиони, наема щандове в магазините; заема се с посредническа дейност в областта на хранителните продукти, в това число доставя продукти на няколко ресторанта и барове. Съвместно с пет колхоза организира на място цехове за преработка на селскостопанската продукция.
През 1989 година започва следствие, в което Марков фигурира като един от обвиняемите. Заедно с директорите на совхозите и председателите на колхозите Марков организира производството на вино и коняк, а съвместно с директорите на редица ресторанти и барове — тяхната продажба под чужди, добре известни марки. Престъпниците са действали крайно предпазливо: наливали ментетата в бутилки, затваряли ги с тапи или капачки и им слагали етикети, които почти не могат да се различат от истинските; по вкусови качества напитките били почти идентични с оригиналните и цялата нелегална продукция се реализирала в баровете и ресторантите. Имитират само скъпите видове коняци и най-добрите унгарски и румънски вина. При обиска в дома на един от съучастниците са намерени запаси от етикети, достатъчни за производството на десетки хиляди фалшиви бутилки. Следствието сметнало това за напълно естествено, тъй като при високите вкусови качества и безупречната полиграфия — в този момент не можело и дума да става за рентабилно отпечатване на етикети в малки количества — само големите обеми могат да осигурят голяма печалба. От друга страна, дори при най-груба сметка излизало, че далеч не всички фалшиви бутилки са реализирани в Нижни Новгород. Но не успяват да установят местата за реализиране в други населени райони. От противоречивите и оскъдни показания излизало, че ако някой се е занимавал с това, би могъл да е само Марков, но той отказал да даде показания.