— Какво беше преди? Ако са се появили основания да се заподозре за нещо човек, вече го обработват по пълната схема, без да се жалят нито сили, нито хора. А сега какво става? Работят през пръсти, грубо…
Дядото пак се увлече. Голованов все не можеше да пренесе разговора върху новоруския бизнес и Минчев. Вече се канеше да се сбогува вежливо, виждайки, че нищо няма да научи тук, когато Олег Анатолиевич посочи с пръст горния етаж и рече:
— Ето моя съсед, почнали да го разработват и какво мислите — веднага ги засякох.
— Хайде бе?! — Голованов се направи на учуден журналист, но в същото време просто се изпоти от неочаквания късмет. Но дали е късмет?
— Ето за какво трябва да се пише — продължаваше опияненият ексчекист, — че не останаха у нас повече истински органи. Отучиха се да работят. А това значи, че разни отрепки ще се чувстват свободно и в страната никога няма да има ред!
На Голованов му призля от такова мрачно предсказание, но преди старчето да е заспало (а той вече открито клюмаше), много искаше да научи подробности за Минчев.
— Та какво казвате за съседа си? Нима са го притиснали в най-добрите традиции на трийсетте години?
— Къде ти! — Колядни трепна. — Сега ще ви покажа едно друго. Секундичка. — Той тръгна неуверено към хола.
Върна се с победоносна усмивка и дебел разпарцален тефтер.
— Ето! Вижте сега! — Ръката му, суха и с едри сини жили, почука по тефтера.
— Какво е това? — Голованов се настрои за нещо необикновено.
През следващите трийсет минути той изслуша подробния отчет на ексчекиста Колядни, продължаващ и като пенсионер да води оперативна работа. Тлъстият тефтер го порази в пълния смисъл на думата. Но най-много го заинтересуваха бележките от последните два месеца. Освен наблюдения, изводи и дребно шпиониране на съседите тук имаше професионална стенография на телефонните разговори на Минчев.
„Какво, да не му е подхвърлил някой «бръмбар»?“ — помисли Голованов, а на глас се поинтересува:
— Как успяхте да го направите?
Олег Анатолиевич зае професионална стойка.
— Ами четете де, четете. — Той посочи с пръст откъсите, оградени с рамка.
Равният почерк беше фиксирал следното:
„2:05.
М: Тази поръчка ми трябва на всяка цена! Дай му колкото поиска или го застреляй, но поръчката ми трябва.
Х…
М: Ще си получиш твоето.
7:05.
М: Ще го убия този гад! Със собствените си ръце ще го смачкам! Какво значи — нищо не може да се направи? Нали ни се кълнеше в любов до гроб.
Х…
М: Добре де, утре лично ще отида при него.
Х…“
— А защо този Х през цялото време мълчи? — не се сдържа Голованов. — Х и три точки, Х и три точки…
— Четете по-нататък — настоя сурово полюляващият се чекист.
„8:05.
У: Приемам, приемам, как ме чуваш?
Х…
У: Идвам веднага. Тук в бара му има такива глезотийки.
Х…
У Добре де, той дори няма да забележи.
10:05.
М: Не мога да говоря сега. Ела с колата, знаеш къде.
Х…
13.05.
М: Не по телефона. Среща след половин час.
Х…
18:05.
М. Не, не по телефона и не в офиса. Ще мина да те взема.
Х…“
— Е, разбрахте ли всичко? — Колядни прибра тефтера и грижливо го заключи в шкафа.
Голованов искрено искаше да каже: „Родината няма да ви забрави“, но се въздържа и само скромно се поинтересува:
— И как успяхте да се снабдите с това чудо?
Всичко излезе просто и банално. Олег Анатолиевич го заведе в спалнята си, която, изглежда, се допираше до кабинета на Минчев, и… свободно извади розетката от стената до леглото. Наведе се, допря ухо и щракна доволно с пръсти:
— Превъзходна чуваемост!
Сега всичко си дойде на мястото. Пенсионерът Колядни, разполагайки с маса свободно време и много опит от работата си в органите на Държавна сигурност, редовно е подслушвал съседа си.
— Извинете, а кой е този „У“? — уточни Голованов. — На осми май имате някакъв „У“ вместо „М“…
— Значи нищо не сте разбрали — укори го пенсионерът. — „У“ значи урод, отрепка, позорящ честното име на служител от органите! На осми май той сложи подслушвателна апаратура в дома на тоя спекулант, но вместо да го направи тихо, без да привлича вниманието, да изчезне, започна да пие от чуждия бар. И спекулантът сигурно забеляза, че някой е идвал в дома му — престана да си планира кървавите отмъщения.