— Поне разбирате ли как лъжливите ви показания затрудниха работата на следствието?! Ще отговаряте пред закона за това, а засега сте задържан.
Владимиров извика конвоиращия. Когато отведоха Белов, Тур измърмори недоволно:
— По-късно ще обсъдим как отначало сте претупали работата. Организирайте да се подслушват телефоните на управителя и на охраната, аз ще се погрижа за заповед. Макар че май сме закъснели. Още сега разпитайте повторно пазача с оглед показанията, дадени от Белов. Нека потвърди, особено това, че и по-рано не са оглеждали оставените коли. Това е. Действайте. Аз отивам при управителя.
Денис Грязнов.
23 юни
Цели четирийсет минути Олга наблюдаваше как от разни кътчета на дома й на бял свят изскачат малки и съвсем безобидни на вид кутийки. Настаниха я в предварително проверено кресло и я помолиха просто да почака, а за да не скучае, симпатичният подчинен на Грязнов я забавляваше с истории от собствената си практика. Детективът се казваше Николай и имаше в запас предостатъчно истории.
— При провеждане на преглед за откриване на подслушвателна апаратура всички спецслужби по света действат горе-долу еднакво — Николай коментираше с поверителен шепот действията на Денис, който пък балансираше върху пирамидата от маси и столове. — Например немците делят помещението на паралели, американците пък — на квадрати. И започват да опипват всеки квадратен сантиметър. Най-голямо внимание отделят на огледа отгоре. Оглеждат не само забележимите места, по-точно — не толкова. Буквално цялата повърхност се опипва. Може да не забележиш с поглед някоя издатина, затова пък ще я почувстваш с ръка.
Николай се надвеси направо над бузата й и с горещото си дишане гъделичкаше ухото й, но Олга не се отмести. Грязнов й обясни още по път защо трябва по-малко да се шуми и да се разговаря колкото се може по-тихо. По правило при оглед професионалистите работят мълчаливо, използвайки проста система от знаци. Не прибират веднага намерените „бръмбарчета“, а ги оставят открити. И едва след откриването и изключването на записващата апаратура може да се говори без никаква опасност. Но Николай беше сигурен, че апаратурата (ако изобщо се намери такава) отдавна е изключена и въпреки осъдителните погледи на началника си, продължаваше да разказва:
— А нашите хора овладяват тази техника и без никаква специална подготовка. На популярен руски език това се нарича армейски тараш. Както се казва, това, което един човек е скрил, друг човек винаги ще го намери. И се учат: едните — да крият, другите — да намират. Например ние държахме втория ключ от стаята в един жлеб. Там отгоре имаше фина дълбока пролука, така че като попаднеше там, ключът не можеше да се напипа. Та го вадехме с пинцет. А при противовъздушните беше още по-страхотно с чайниците и канчетата. Там при тях е пълно със СВЧ и радиоапаратура. Щом „дежурният“ на прозореца свирне, че наближава опасност, те внимателно, но светкавично развиват всички панели на апаратурата и преспокойно си набутват нещата там. След като панелите си отидат на мястото, вече никой нищо не може да заподозре. Началниците се претрепваха, редовно правеха рейдове да търсят чайника, чашите и т.н. Усещаха, че някъде тук войниците пият чай, но не можеха да ги спипат. А имаше и такъв случай…
Грязнов сърдито изшътка на подчинения си. Под тапетите намериха тънички жички, които излизаха от апартамента и водеха към входа. Николай изтича да провери и когато се върна буквално след минута, рапортува:
— Стигат до разпределителното табло във фоайето. Но вече няма записващо устройство — махнали са го. Не разбирам защо са останали в жилището „бръмбарите“? — Той тръгна към Олга: — Олга Александровна, спомнете си колкото се може по-точно, идвал ли е някой външен човек тук след смъртта на Минчев или малко преди това?
— Не помня — тя само повдигна рамене, — според мен не е. Идва куриер с призовка от следователя. Но не е влизал по-навътре от антрето. А освен това в деня на погребението идва някакъв електротехник от жилфонд, но аз не го пуснах, нали разбирате, тогава не ми беше до електротехници.
— А домашната помощничка? Може тя да е пуснала някого?
— Изключено, тя чисти само в мое присъствие. Игор не искаше някой друг да има ключ, освен нас двамата.
— Е, сега вече всичко е ясно…
— Нищо не е ясно — възрази Денис. — Нали все някой е монтирал тази апаратура. И забележи, Николай, не е лепната просто към телефонния кабел във фоайето, някой се е изхитрил не само да напълни всички дупки с микрофони, но дори да скъса тапетите и пак да ги залепи много внимателно.