Значи Гигантов най-малкото вече е избрал какво да жертва. И дори да направи скандал заради непочтително отношение към гражданите, то ще е само за очи: оплакали са му се, той е реагирал, но работата не спира.
Тогава няма да се церемоним.
Вениамин Аркадиевич понечи да изкомандва шофьора да обърне и да се връщат, но колата вече беше навлязла на територията на Покровско-Глебово. Добре де, винаги може да изпрати този тип в прокуратурата под стража, но може да се окаже, че близостта до мястото на убийството по време на разпита ще повлияе по-силно на управителя, отколкото ареста и кабинета на следователя, взети заедно.
Следователят завари управителя Самвел Илич Георгадзе в шикозен работен кабинет. Кабинетът беше в тон с останалата част от имението: никакви щори, модерни осветителни тела, ергономични шкафове и прочие напомняния, че навън всъщност е двадесети век. Огледален паркет, картини в позлатени тежки рамки, мебели на тънки извити крачета. Как ли стопанинът се е въздържал да не надене старинен камзол10 с чорапи и обуща с панделка? Обикновен костюм, дори малко скучно.
— Старши следовател по особено важни дела от Московска градска прокуратура, старши съдебен съветник Тур. — Докато се представяше, Вениамин Аркадиевич съзнателно изброи всичките си титли — трябва да го настъпи от първата дума. Нека почувства, че пред него не е някой зелен оперативник, от когото може лесно да се отърве, като му наговори куп лъжи.
Георгадзе — дебел грузинец, някъде около петдесетте, с леко хитри дълбоко разположени очички — скочи от стола със завидна за телесата си пъргавина и се насочи към следователя с протегната ръка:
— Радвам се. Радвам се да се запознаем. Как върви следствието?
От първата фраза Вениамин Аркадиевич разбра: Георгадзе се страхува от него. Управителят говореше абсолютно нормално на руски, никакъв акцент, но гласът му едва доловимо потрепери. Вярно, дишането, по-точно сумтенето му (като всеки дебелак управителят по-скоро сумтеше, отколкото дишаше) също беше неравно и учестено.
— Разследването напредва трудно поради откровено лъжливите показания на вашите служители и премълчаването от ваша страна на важни за следствието факти — веднага му отговори Тур без никакви предисловия.
— За какви лъжливи показания говорите?! — На лицето на управителя се появи подобие на искрено учудване, но гласът му стана още по-развълнуван. Има си хас, не може да не знае, че Белов и Скороход са задържани.
— За показанията на охраната. — Главното е да продължава да го притиска. Да го притиска и той ще клекне. Няма да му падне друг случай. Бездруго е пропуснат моментът на изненада. Максимална концентрация. Всеки негов жест и въздишка трябва да са под контрол.
— Нашата служба за охрана е достатъчно самостоятелно подразделение. Отговорност за даваните от тях показания носи нейният началник. — В гласа му зазвучаха леко оправдателни нотки, но увереността още не е загубена.
Аха, нищо не знаем, другите са виновни. Позната песничка! Не сме и очаквали нещо друго.
— А какво ще кажете за вашите разпореждания на самостоятелната служба да пропуска коли през нощта без проверка на документите, без оглед?
— Не съм давал такива разпореждания! — Отговорът дойде веднага, без пауза и почти изплашено.
Глухата защита е грешка. Отговорът без пауза — признак на подготвеност. Можеше да го изиграе и по-добре. Сам отива в капана.
— Безсмислено е да отричате. Началникът на охраната Белов го твърдеше по време на разпита. Или това е клевета според вас?
— Добре де, давал съм. Но по-рано! Този път — никакви разпореждания! Повярвайте ми! — Увереността малко намаля, гласът е проникновен и почти умоляващ.
Прекалено бързо. Дали не играе? Ако се съди по предишните грешки, май не. Да продължим.
— Не вярвам! Току-що с такъв патос твърдяхте, че изобщо никога не сте давали подобни разпореждания.
— Давал съм. Давал. Признавам. Такава ми е работата. Но по-рано! По-рано!! Този път не съм! — От увереността не остана и следа, гласът е откровено умоляващ.
Сега е моментът.
— Лъжа! Тогава защо премълчахте в показанията си пред следователя от дежурната оперативно-следствена група? — Трябва да се разобличава с кратки изречения, с кратки, прекалено дълго излезе това.